Замисляли ли сте се в какъв абсурд живеем? Отиваш на ресторант и плащаш сметка, сякаш си вечерял в центъра на Париж. Викаш майстор да ти поправи нещо вкъщи и за 2 часа ти взима сума, за която някой работи 3 дни. Отиваш на зъболекар и още преди да си седнал на стола, започваш да пресмяташ колко ще ти струва. Една нощувка в приличен хотел вече може да ти излезе колкото няколко дни труд.

Борислав БОРИСОВ
Всичко поскъпва, всички обясняват колко скъпи са им станали услугите, материалите и разходите. Само когато стане дума за заплатата на обикновения човек, изведнъж се оказва, че сме много бедна държава и повече пари няма откъде да се намерят.
Една жена работи на касата в супермаркет. По 8 часа слуша как клиентите се оплакват от цените, сякаш тя лично е решила колко да струва сиренето. Някой ѝ се кара, друг я обвинява, че не работи достатъчно бързо, трети я гледа отвисоко. В края на смяната краката я болят, а утре пак трябва да е там. В същото време магазинът спокойно вдига цените на стоките си. Но ако тя поиска още 100 или 200 евро към заплатата, започват обясненията колко тежко било положението. Значи цената на кашкавала може да се вдига, цената на месото може да се вдига, цената на хляба може да се вдига, но цената на труда на жената зад касата трябва да си стои почти същата?
Вижте медицинските сестри, санитарите, шофьорите, продавачите, работниците в складовете, хората, които чистят офисите ни. Една медицинска сестра може да прекара цяла нощ на крак, да се грижи за болни хора, да носи отговорност за чуждото здраве и накрая да получава възнаграждение, което трудно отговаря на тежестта на работата ѝ. Един шофьор става в 4 сутринта, за да зареди магазините, а после някой го ругае, че е спрял за 5 минути да разтовари. Жената, която чисти офиса, идва преди всички или си тръгва след всички, но за мнозина е почти невидима. А ако тези хора спрат да работят дори за няколко дни, изведнъж ще разберем колко важни са всъщност.
Най-интересното обаче е как постоянно слушаме, че в България нямало кадри. Нямало сервитьори, нямало шофьори, нямало строителни работници, нямало хора за производството. Всички се оплакват, че никой не искал да работи. Ами предложете заплата, с която човек може да живее нормално, и условия, при които няма да се чувства като крепостен селянин. Не може да искаш служител с 10 години опит, два чужди езика и готовност да работи през уикенда, а когато стане дума за заплащането, да му обясняваш, че трябва да започне отдолу и да се докаже. Колко още да се доказва човек, който вече е работил половината си живот?
И тук стигаме до един много интересен контраст. В България спокойно можем да плащаме европейски цени за автомобили, техника, дрехи, гориво и куп други неща. Цените на някои услуги вече могат да се сравняват с тези в далеч по-богати държави. Но когато стане дума за възнагражденията, изведнъж ни обясняват, че не можем да се сравняваме със Западна Европа. Значи когато трябва да плащаме, сме европейци. Когато трябва да получаваме, сме бедна балканска държава. Удобна работа, нали?
А най-големият парадокс е, че колкото по-важна е една професия за ежедневието ни, толкова по-често приемаме хората, които я упражняват, за даденост. Искаме улиците да са чисти, магазините да работят, автобусите да идват навреме, болниците да имат персонал, ресторантите да ни обслужват с усмивка. Искаме всичко да е бързо, качествено и професионално. Само че зад всяка от тези услуги стои човек, който има семейство, сметки, нужда от почивка и право на достоен живот. Не е машина, която включваш сутрин и изключваш вечер.
И накрая се чудим защо толкова българи заминаха в чужбина. Защо млади хора с образование предпочитат да започнат от нулата в Германия, Нидерландия или Австрия. Защо човек, който тук е бил специалист, понякога избира съвсем друга работа навън. Защото в един момент му писва да слуша колко ценен е за фирмата, докато заплатата му показва точно обратното. Писва му да бъде потупван по рамото вместо да получава адекватно възнаграждение. Писва му да чува „браво, страхотно се справи“, когато единственото, което реално се увеличава, е количеството работа.
И затова ми е смешно, когато някой обяснява, че в България хората не искали да работят. Българите работят. И то много. Въпросът е защо толкова често трябва да се борят, за да получат уважение и заплащане, които отговарят на труда им.
В България всичко си има цена. Само човешкият труд все трябва да е на промоция.