„Убих го! Признавам си. Изобщо нямах намерение тази нощ да убивам. Ама ми причерня и…”. Това признал на разпит в районното управление собственикът на квартално магазинче за плод-зеленчук в Кършияка, научи единствен електронния всекидневник „Пловдив медия”. „Все едно че сънувах. Падна ми пердето…”, уточнил той. Не можел да отговори къде е скрил тялото, кога е успял да измие кръвта, защо жена му твърди, че нищо не е видяла.
Динко ПЕТКОВ
Ето какво разказа той в полицията:
Малко след полунощ на обвинения за убийството неистово му се прияли пържени филийки. А когато му се е прияло нещо, независимо по кое време, той карал жена си да му угоди.
Тя спяла в съседната стая. В различни легла са, тъй като той нощем я стряскал. Заклет ултрас е. Ставал насън и започвал да скандира: „Съдията – курво!”, вбесен крещял: „Айде бе, куц кон, една дузпа на можеш да вкараш. Вън от Колежа, льольо!”. Кръвта му кипвала, видел ли някой облечен с фланелка на Локо. Скачал да се бие. Шамаросал жена си, защото била навлякла пижама с цвят на „смърф”. Накарал я веднага да си сложи на врата шалче на „Ботев”.
Тъкмо влизал при жена си, за да стане да му изпържи филийки, когато видял непознат мъж в стаята й. Заварил го надвесен над нея. Държал в ръката отвертка и гаечен ключ. Грам не се чудел какво да предприеме. С един стол първо го тупнал по главата. После почнал да го рита, докато направо го разглобил. Накрая взел кухненски нож и го намушкал 32 пъти. „Взе да ми се моли да не го убивам. Имал семейство. Наскоро му се родило третото дете.”, разказал нароченият за престъплението.
Жена му се разбудила от шума, взела да пищи, виждайки кръвта около себе си. „Остави го, бе! Не го коли! Безобиден е!”, викала тя.
Оказало се, че въпросният човек бил техник на перални. А пералнята вкъщи се повредила трайно. От два месеца перяла на ръка. Обадила се на майстора да дойде да я поправи. Отказал й, бил страшно заето. Нямал свободна минута. На половин Пловдив пералните са били сдали. Накрая все пак се споразумели да й хвърли едно експертно око. Обаче бил свободен единствено след полунощ. Пристигнал според уговорката и тъкмо се надвесил над спящата домакиня, за да й каже, че е тук, когато влязъл мъжа й.
Виновникът бил арестуван още след час. В районното обаче се оказало, че не е станало реално никакво убийство. Цялата касапница всъщност била насън. Съседката отдолу подала сигнал на 112 минути на часа. Тя била известна като будната гражданска съвест на кооперацията. Нищо не й убягвало. ДАНС-а и ЦРУ-то била тя в квартала. Знаела къде са загорели боба. На кои им останали само 10 евро до края на месеца, в час е със съкровените мечти на всеки. Къде е тишина в спалнята. Установя кога на съсед простата му алармира. Отбелязва си стриктно къде все още получавали оргазъм. Някой кръшка ли. Следяла по цели нощи дори кой какво сънува. „Бях длъжна да изпълня гражданския си дълг. Сън-не сън, стана убийство. Какво, да си мълча ли!”, оправдавала се тя в полицията, където била извикана като свидетел.
17 Октомври 2026 година