Две големи годишнини почитаме през 2026 г. - 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца. Народът го нарича Отче, а преданията разказват за чудеса, изцеления и закрила
На 19 октомври България се обръща към един от най-светлите образи в своята духовна история - свети Иван Рилски Чудотворец. Векове след смъртта му името на скромния монах от планинското село Скрино продължава да събира поклонници, да вдъхва надежда и да напомня за силата на вярата, смирението и милосърдието.
Тази година празникът е особено тържествен. През 2026 г. се отбелязват 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца, почитан като небесен покровител и закрилник на българския народ. Кулминацията на честванията е в Рилската света обител - духовното сърце на България, свързано неразривно с неговото име.
Момчето от Скрино, което избра пътя на духа
Според житийната традиция свети Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, в Осоговската планина, близо до днешна Дупница. Живее във време, когато християнството вече е утвърдено в България, а държавата при княз Борис I, цар Симеон Велики и неговия наследник Петър I укрепва своето място в християнския свят.
Още от младостта си Иван търси не богатството и земната слава, а духовното съвършенство. След смъртта на родителите си раздава наследството си на бедни и нуждаещи се и се отдава на монашески живот. Напуска познатия свят, за да потърси уединение, молитва и близост с Бога.
Пътят му го отвежда високо в Рила планина. Там, сред суровата природа, в пещери и усамотени места, той прекарва години в пост, молитва и духовен подвиг. Животът му е далеч от представата за власт и разкош. Неговото богатство са вярата, тишината и готовността да помага на страдащите.
Славата на отшелника постепенно се разнася из околните селища. При него започват да идват хора, търсещи съвет, утеха и изцеление. Така около духовника се събират последователи, а уединението му постепенно дава начало на общност, от която израства Рилският манастир.
Светецът, който остави завет на българите
Свети Иван Рилски не е само отшелник, отдалечен от светските дела. Той оставя духовно наследство, което надхвърля стените на манастира. Най-известният му текст е неговият „Завет“ към монасите - наставление за смирение, чистота на намеренията, трудолюбие, послушание и отказ от користта.
Светецът умира на 18 август 946 г. Според преданието последните му години преминават в молитва и уединение. Паметта за него обаче не остава затворена в планината. Тя тръгва по пътищата на средновековна България заедно с неговите мощи.
Какво не се прави на Деня на отеца
В народната традиция празничните дни са време за почит, молитва и въздържане от тежък труд. И на 19 октомври в някои краища се спазва обичаят да не се върши тежка домашна или полска работа, когато тя може да бъде отложена. Подобни вярвания са свързани с уважението към светеца и с представата, че денят трябва да бъде посветен на духовното.
В отделни местни традиции се избягват шиенето, тъкането и други продължителни ръчни занимания. Срещат се и общи празнични наставления човек да не се кара, да не обижда близките си и да не отказва помощ на нуждаещ се.стандарт