И този път не е метафора от сутрешен блок, където казват: „Европа е изправена пред предизвикателства“. Гори си съвсем буквално. Стотици хиляди французи излязоха на улицата заради цените на горивата, храната, електроенергията, падащата покупателна способност и общото усещане, че работиш все повече, за да можеш да си позволиш все по-малко. Според едните били 550 хиляди. Според синдикатите са към 800 хиляди.
Лилия БОЖКОВА
Хубава работа. Когато трябва да преброят протестиращите, европейската статистика изведнъж започва да работи като кантар след Коледа - показва според това кой се качва върху него. Към работещите се присъединиха ученици и студенти. Те от седмици протестират заради състоянието на училищата, липсата на ресурси и полицейските действия срещу учащите. Тоест вече не протестира само човекът, който не може да си напълни резервоара. Протестира и детето му, което сутринта е отишло на училище и е установило, че държавата и там е минала на икономичен режим.
Жълтите жилетки също се върнаха. Те явно са като херпеса на френската политика - мислиш, че е минало, и при първия сериозен стрес пак избива.
Картините, които виждаме не са смешни. Вандализма е повсеместен. Париж е изпълнен със сълзотворен газ. В Марсилия има разбити магазини. В Лион горят пожари. А, в Лимож е подпалено кметство.
Над хиляда са задържани. Има ранени полицаии ранени протестиращи. Витрините на множество магазини са на парчета. На всякъде има коли в пламъци. Иии…. Макрон призова за спокойствие. Във Франция горят коли, а президентът иска хората да пазят спокойствие. Французите палят, чупят и се бият с полицията, а тоя им говори за спокойствие. Все едно да седнеш върху котлона и да обясняваш, че температурата е въпрос на усещане.
А Европа междувременно продължава да гледа към Украйна. Само преди дни Урсулите отново увериха Зеленски в „пълната си подкрепа“, а Европейската комисия обяви ново финансиране за дронове, ракети и други спешни военни нужди. На 14 октомври са преведени още 2,86 милиарда евро, след други 1,24 милиарда на 7 октомври.
И тук вече простият европейски човек има право да зададе един много прост въпрос: Абе, изроди долни, за нас европейците остана ли нещо? Не казвам да не помагате. Казвам, че когато половината континент започне да пресмята дали може да си позволи отоплението, храната и пълен резервоар, може би е време управляващите да забележат, че Европа не се състои само от заседателната зала в Брюксел и картата на Украйна зад Урсула.
Италианците също започнаха да губят католическото си търпение. Там превозвачите предупреждават, че заради цената на горивата транспортният бизнес вече е притиснат до стената. В Сицилия и Калабрия товарни превозвачи обявиха петдневно спиране на работа от 16 до 20 октомври. На места започнаха блокади, образуваха се опашки, а около Козенца част от бензиностанциите останаха без гориво. Conftrasporto вече предупреждава правителството: ако няма спешни мерки, следва национална стачка. Ей това е неприятното при камионите. Политиците може да не забелязва шофьорите до момента, в който шофьорите не спрат да шофират.
Щотоо… изведнъж няма да има домати, няма да има лекарства, няма да има резервни части, тоалетна хартия и либералната демокрация ще откре, че освен “европейски ценности” има и складова логистика. Мелони засега трябва да гледа много внимателно какво става. Защото една работа е италианец да псува правителството с еспресо в ръка, съвсем друга е да установи, че няма бензин - тогава няма просто да отиде да псува правителството.
А у нас?
У нас е спокойно. Ние сме народ, достигнал висша степен на политическо дзен. Французинът му вдигат горивото - той пали барикада. Италианецът му вдигат горивото - той спира камиона. Българинът му вдигат горивото, храната, тока и осигуровките - той… псува пет минути в социалните мрежи, после пита къде има промоция на… к`вото там му трябва. И такаааа… мина седмицата.
Едни палят улици, други блокират пътища, трети раздават милиарди, а четвърти обясняват на народа, че всичко е 6 и е под контрол. Под контрол е. Само не е ясно на кого.