Нещо ме дръпна за езика тези дни. След шоупрограмата на Радев с кокалите на Самуил бях решил да си трая за известно време. Най-вече защото съм от „старата школа“ и тези патетични пърформънси тип „Парад на победата“, ама по български, сред дупки и закърпен асфалт в центъра на столицата, някак си ми допадат. И даже дроновете до Варна не успяха да ме извадят от тази патриотарска летаргия на фалшива гордост, че пак сме „нещо“ по нашите географски ширини.


Филип АНТОНОВ
Вартоломей явно бе дошъл в София да ехидничи под маската на „панихида“ в памет на патриарх Неофит.
При това – забележете – Вартоломей дори не е отслужил истинска панихида, а т.нар. трисагий, което е съкратената форма на панихида. И що трисагий? Само толкова ли почит заслужава покойният ни бивш патриарх? По принцип бих попитал настоящия ни такъв защо търпи тия неща и защо си мълчи раболепно пред новата угодна конюнктура.
А чий всъщност го дири Вселенският патриарх Вартоломей по нашите скромни земици, замисляме ли се?
Ох, как ли забравихме – нали имаше спогодба с Гърция: ние да си вземем костите на Самуил, пък да им върнем някои реликви и мощи, които нашата армия уж „била ограбила“ от техните днешни земи. Днешни гръцки… Който мисли, че винаги са били такива, да види картата на Българската екзархия, Санстефанска България или къде се сражава войската ни през Първата световна война. Ха сега ще видим дали под сурдинка, или наяве, константинополският патриарх няма да се провикне: „Давайте ни и ръкописите, и всичко, за чий ви е тоз Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“?“
Странна е българо-гръцката любов през последните години. Странно е и че нашата църква престана (не че някога го е искала по-сериозно) да настоява да бъде споменавана на пето място в Православния диптих, тъй, както било решено на Събора в Лампсак през 1235 г.
Странно е и че нашият бивш президент и настоящ премиер все в Гърция почива.
Е, вярно, като немалка част от българите, за които някогашното българско Беломорие днес е само узо, сиртаки и евтин гирос, а не е майка и праземя на дядовците и бабите им. Щото моите прадядовци и прабаби са баш оттам и аз имам усещането за Халкидики не като за евтини шезлонги и чадъри, а като за „моя земя“, като за място, откъдето съм дошъл. И изпадам в определени размисли, защото Радев не е само държавен чиновник с високи доходи, който може да си запази виличка до Атон, а е лидер на държава.
Друго ми кажете вие: има ли в историята ни случай, в който българо-гръцкият сговор да е донесъл повече полза на нас, а не на умните гърци?
Е, вярно, те ни бяха основният адвокат за НАТО и ЕС, но извлякоха ли полза от това, че от север не надвисваше 150-хилядна редовна армия с 3200 танка, а се появи парцалив и обеднял народ, готов да бере портокали, да гледа баби за дребни пари и да си купува всичко мило, гръцко и родно? От прах за пране до имотче в някога изоставащата Северна Гърция…
И въобще, защо Англия ще иска Гърция, България и Румъния да са братски сплотени страни? Срещу Турция ли? Ами тя и Турция е пробританска като цяло, по принцип. Там историческите връзки между елитите на двете държави, а и между тайните им служби, датират още от вековете на Османската империя насам. А, сетих се – ингилизите обединяват балканците срещу изконния исторически архивраг на Великобритания – Русия, в която Радев се кълне пред избирателите, докато на практика гради точно този източен фланг срещу нея.
И още веднъж – въобще нямаше да ми пука, защото нито съм русофил, нито съм русофоб, ако във въздуха около Варна не ми миришеше на дронове, барут и война.
Ние тук, на Черно море, сме толкова близо до кладата, че от близостта огънят ни прилича по-скоро на топло слънце, а не на стихия, която може да ни превърне в пепел за миг.афера, със съкрещение, заглавието на Пловдивмедия