Днес задължително трябвало да размишляваме. Бил Ден за размисъл. Така казаха и по телевизията. Накъдето и да се обърнеш – всеки се е размислил. Все едно че всички са се превърнали в копия на статуята на Роден „РазМислителят”.
Динко ПЕТКОВ
Комшийката отдолу също размисли и се отказа да изхвърли боклука си през балкона. А от апартамента на семейство Пенчеви на висок тон размишляват кой на кого слага рога. Отсреща от оградата пред блока ни от залепените плакати пак зяпаха физиономиите на кандидат-президентите. 27 месии. Всеки от тях гледа с влюбен поглед, строго питащо: ”Гледай ме в очите и размисляй! Не се моткай, ей!”. Сякаш не те гледат, а се прицелват в теб.
Жената вкъщи също размишлява. Закахърено. „На тия моите, божеее, какво да им сложа да закусят. Гледам в хладилника е останал само черен хайвер и шампанско. Ще писнат, че пак с тях им правя попарата. Сиренце и лучец да имаше поне, че да не ми се троснат: „Айде бе, нямаш чай от лайка, някоя баничка, писна ни все тоя чер хайвер и френско шампанско за закуска!”.
Тъщата, милата,рано, рано е размислила. Вместо ролките за навиване е с цвете в косите си. Гласът й чак променен, не съска както обикновено. Изчуруликва: „Зетко, да ти направя ли кафенце? Как го искаш, шекерли ли?”. И ми носи чехлите, да не съм настинел, ако стъпя бос на пода.
Събота е, почивен ден, а шефът звъни на мобилния ми. Причерня ми. Пак ни вика да работим извънредно. Вдигам му, няма как. Отсреща чувам: „Размислих, време е да ти вдигна заплатата. Не може да караш с 300 евро, какво ще кажеш за 1500 евро. Знам, не е много, но криза е, война в Украйна, безредици в Европа, държавата няма още гласуван бюджет, положението е майката си трака, брато!”.
И аз се Размислям. Утре за гъби ли да отида или за риба. Гледам плакатите отсреща и замислям друго. Не мога да го каже. Не защото е много нецензурно. А понеже днес е Ден за размисъл. И се мълчи.