На 90 години, след десетилетия, прекарани в болници, дежурства и битки за човешки животи, д-р Величка Младенова от Пловдив продължава да бъде лекар дори когато самата тя има нужда от помощ. По телефона я търсят хора за съвет, подкрепа или отговор на въпрос, който ги тревожи. Тя продължава да се отзовава, макар че след операция на тазобедрената става все още е прикована на легло, а разходите за лекарства и рехабилитация са непосилни.
„Няма ден, в който някой да не ми се обади за консултация“, разказва пред TrafficNews д-р Младенова. И макар днес да не може да бъде до пациентите си физически, както някога, тя продължава да споделя знанията и опита си. Сред хората, които търсят съвета ѝ, е и български гражданин от турски произход, живеещ в Истанбул, на когото преди години помогнала при активна язва. И до днес той се свързва с нея, когато има въпроси за собственото си здраве или за близки и познати.
През 1960 година д-р Величка Младенова завършва медицина, успоредно с обучение във Военната академия. Получава военно звание капитан и остава на военен отчет, като през годините е викана на консултации и запас.
Но истинският изпит за младия лекар идва в Белозем. Там тя поема ръководството на болницата и вътрешното отделение. Дава дежурства, а също така посещава пациенти извън лечебното заведение.
Дванадесет години д-р Младенова остава в селото. Спомня си, че за това време е използвала едва един следобед и една нощ почивни. Била на повикване, а когато се налагало да стигне до болен в някое от околните села, често тръгвала пеша или пътувала с каруца.
„Там имаше родилен дом, имаше вътрешно отделение, рентген“, разказва тя за болницата. В спомените ѝ Белозем е мястото, където не просто лекувала, а се превърнала в човек, на когото хората поверявали живота си.
След годините в Белозем д-р Младенова продължава работата си във Втора градска болница в Пловдив. Специализира вътрешни и инфекциозни болести, а наред с медицинската дейност поема и други ангажименти, свързани с общественото здраве. Изнася лекции, участва в профилактични инициативи и изпълнява задачи като държавен санитарен инспектор. По думите ѝ голяма част от тази допълнителна работа е била без заплащане.
Следващото голямо предизвикателство отвежда лекаря в Алжир, където прекарва две години. Там тя е координатор на българската мисия и консултант на сънародниците си, но поема и отговорността за холерно отделение с 60 легла.
Днес самата тя има нужда от помощ. След падане тя счупва тазобедрената си става и се налага операция. Интервенцията е успешна, но възстановяването продължава, а придвижването все още е трудно. За да възвърне подвижността си, са необходими рехабилитация, раздвижване и постоянство.
По думите ѝ пенсията ѝ е 424 евро. За операцията се наложило да вземе заем, а освен разходите за самата интервенция се натрупали и тези за лекарства и медицински консумативи. В момента я посещава рехабилитатор веднъж седмично, не може да си позволи ежедневни процедури.трафикнюз