Представете си, че влизате в уютна пекарна в Копенхаген. Витрините са отрупани с пухкави канелени рулца, сладкиши с кардамон и ароматен лимонов кейк, поръсен с пудра захар. Идва вашият ред, посочвате какво искате и внезапно се оказва, че не знаете как да кажете една от най-обикновените думи на учтивост – „моля“.
Не защото не сте научили достатъчно датски. А защото в езика няма универсална дума, която да изпълнява точно същата роля като английското please или българското „моля“.
И това не е особеност само на Дания.
Подобна ситуация може да ви се случи в Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия. В езиците на тези пет северноевропейски държави учтивостта се изразява по различен начин и невинаги е необходимо да използвате специална дума, за да прозвучи молбата ви любезно.
Защо е така? Нима хората в едни от най-богатите и подредени общества на света са по-груби от останалите.
Отговорът, който дава BBC Travel, е изненадващ: в тези страни учтивостта често е въпрос не на думи, а на равнопоставеност.
Когато пътуваме в чужбина, обикновено се стремим да научим няколко основни израза – „здравейте“, „довиждане“, „да“, „не“, „моля“ и „благодаря“.
Но в Северна Европа този списък невинаги работи.
В датска пекарна например човек може да поиска сладкиш с израза må jeg bede om – „Може ли да помоля за...“.
Ако влезете в кафене в Копенхаген и поръчате напитка, без да добавите tak, едва ли някой ще ви изгледа сърдито или ще ви направи забележка.
Но ако св Дания, Швеция, Норвегия, Исландия или Финландия не чуете „моля“, не бързайте да приемате това за невъзпитание.стандарт