Ние винаги сме страдали от “лидери” или непоносимо ясни, или също толкова непоносимо потайни. Тукашните полит-гадатели са напълно безразлични към съдбата на героите си - и те си остават докрай някакви отблъскващо нереални хорица, сякаш създадени с единственото предназнчение да ни дразнят.
Кеворк КЕВОРКЯН
И избирателната система също поощрява гадателите, поне в това отношение: ако вотът беше мажоритарен, те нямаше да се изсулват само с общите приказки, с които пробутват, доколкот могат, партиите. Макар че и те от доста години насам са лишени от всякаква самоличност и съществуват някак покрай изобретателността и търговските умения на лидерите си.
Поне предизборните програми би трябвало да са най-важната стръв, с която партиите да се продават на избирателите, но се случва точно обратното: човек с нормално политическо обоняние никога не би се хванал на локумите в партийните програми, те са просто един алманах от небивалици, на които никой не разчита сериозно, направо ще се спукате от смях, ако решите да им хвърлите едно око след година-две.
Тъй или иначе, в наши дни даже и малцината, които все още си правят труда да предложат нещо смислено на политическия манеж, не биха могли да отговорят на един елементарен въпрс, ако има кой да им го зададе: въщност, как продават стоката си партиите - и как гадачите им помагат в това начинание, което нерядко прелива от скверност?
Сигурно ще е интересно да чуем, как нашите гадачи продават тукашните сапуни. В пакетирането те не са много сръчни, това поне е очевидно. Ала няма и случай в годините на Прехода те да са преобърнали, пречупили нагласите на публиката. Все играят в един предрешен мач. Нямаше никаква изненада и в загубата на Петър Стоянов от Първанов. Костов никога нямаше да прости репликата на Стоянов - „Кажи си, Иване, те ще те разберат!“ Нито Иван щеше да си каже, и то приканен баш от него, нито някой някога щеше да го разбере. И какво по-точно имаха да му разбират на Костов - приджобилият държавата - баламите, които никога нищо не са разбирали?
Впрочем, Стоянов продължва да се изживява като върховен арбитър, на който дори самата История му асистира - подобни фантазии са напълно естествени за един провинциален адвокат, още повече, ако той не е особено въздържан в самооценката си. Наскоро отново представи своята шербетизирана версия за събитията от януари 1997 година - това изглежда му помага по-безболезнено да преживява подлостта на „своите“, които нескрито бламираха кампанията му. Но има хора, също „свои“, които преценяват и досега мижавата му реплика като израз на подлост спрямо Вседържеца.
А Радев - какво? Чемодан, вакзал, Масква? А пък той направо на главите им се качи - на най-гласовитете тъпаци.
Надувайте си бузите, че е московски агент, създавайте му чудесно алиби, пък и той също си знае играта, особено тая с думи. И как ще хванете тази история от двата края? Никак май. Пък и гадачите са - нека да го кажем така - надървени врабчета, още се съвземат от потреса, който преживяха след изборите. Малцина вече имат желание да пристъпят по-навътре от „епидермалното“, сякаш им се вижда като ненужно усилие, ако тая леност ни надвие, един ден всички ще се озовем на някакъв вакзал, само дето няма да е ясно къде ще ни отведе влака. Ако изобщо се появи.
Трябва да е наистина голям тъпак онзи, който сметне, че тия думи са някаква хвалба за Радев. Той неговата си я свърши, още когато се подигра с Бойковите цецки. Но и досега е прекалено неясен - и иска да си остане такъв. А това е проблем. Ние винаги сме страдали от „лидери“ или непоносимо ясни, или също толкова непоносимо потайни. И никой и от двете породи не понечваше, а може би и не знаеше какво и как да ни каже.със съкращение, заглавието на Пловдивмедия