Тия дни медиите въртят едни много тъжни репортажи от кандидат-президентската кампания.
Тези репортажи са усърдно режисирани от възторжени партийни пиари и ни показват как кандидат-президентската двойка крачи лежерно по улицата на някой град. Сред народа, представяте ли си! Като съвсем обикновени хора. Колко са земни…
ИВО СИРОМАХОВ
За разходката кандидатите са облекли официални костюми, понапудрили са се и са сложили фалшивите усмивки.
Вървят по улицата, па току се спрат до някоя мила пенсионерка и почват да я разпитват:
- Как си? Как я караш? (винаги говорят на „ти“, за да покажат, че и те са прости, невъзпитани хора).
Пенсионерката е шокирана от внезапно проявения интерес към житието ѝ и измърморва нещо като „горе-долу“.
- Само така! – викат бодро кандидатите и я тупат по рамото.
Пенсионерката успява да се осефери и казва, че пенсията едва ѝ стига за лекарства. Кандидатите обещават, че ако гласува за тях, ще ѝ вдигнат пенсията. Знаят, че няма да го направят, но знаят също, че българските избиратели никога не държат сметка за неизпълнени обещания.
След засвидетелстваната подкрепа към българските пенсионери кандидатите продължават разходката си. Спират в някое малко магазинче, където пухкава леля в анцуг продава китайски сувенири. Кой знае защо е с прясно направена прическа, вероятно е предусещала височайшото посещение. Кандидатите си купуват от нея пирографирана паница, за да покажат, че подкрепят бизнеса. След покупката тупат лелята по рамото.
После кандидатите спират детенце на улицата и го щипват по бузката. Майка му уж спонтанно го пита:
- Знаеш ли кои са тези хора, маме?
Разбира се, детенцето предварително е инструктирано да изрецитира правилно имената им. Майката е от местния партиен актив, маскирана като случайно преминаваща гражданка.
След като детето казва правилно имената на двамата кандидати, те му се усмихват с умиление. Щом и децата ги знаят, значи победата им е в кърпа вързана. Тупат майката по рамото.
Репортажът завършва със среща с местния партиен актив, събран в олющената сумрачна зала на местното читалище.
Преобладаващата част от публиката са мъже на средна възраст с шкембенца, леко наболи бради и якета от изкуствена кожа. Дошли са тук, защото са на служба в общината и не искат да загубят работата си. Пък и след срещата ще има студени сандвичи и евтино вино от картонена кутия (партиите са стиснати и не обичат да се охарчват за почерпка).
Тук таме се виждат и жени с делови костюмчета и тежък вечерен грим. Ако имат късмет, след събранието ще се снимат с с кандидатите и веднага ще качат снимката във фейсбук.
Поне за ден са се почувствали уважени. Големите шефове са дошли в техния малък град. Снимали са се с тях. А вечерта са ги дали по бенетето. „Стойче, видя ли ма? Гошо го дадаха по новинити кък слуша на срещата с призиденчичи“
Предизборната кампания в града е свършила. Избирателите сядат в холчето на спарения си панелен апартамент и си пускат „Ергенът“.
Участниците там са много по-честни.