Работата на круизен кораб е от онези занимания, за които всеки от време на време си мечтае. Когато е едва на 18 години, британецът Сам Катлинг получава позиция, която мнозина биха определили като мечта – тази на аниматор на круизен кораб. Днес, на 38-годишна възраст, Сам споделя спомените си от времето, прекарано в морето, и разговаря с хора от морската индустрия в подкаста си "Deck Tales". Освен това е написал книгата "Seems Like Smooth Sailing" („Изглежда като спокойно плаване“), която предлага откровен поглед върху това какво е да работиш в морето месеци наред.
Той шеговито се нарича „момчето с количките“ и разказва, че преди да му предложат да стане аниматор на круизен кораб, професионалният му опит се е изчерпвал с разнасяне на вестници и събиране на пазарски колички в супермаркет „Асда“ (Asda).
Идеята му е подсказана от майка му и баба му, след като двете се завръщат от круиз, където разговаряли с работещите на борда аниматори за това как са започнали кариерата си. Той разказа как е успял да получи позицията, въпреки липсата на предишен опит с кораби: „Всяка седмица получавах списанието "The Stage" в местната будка за вестници и редовно преглеждах обявите. Накрая попаднах на една, в която се търсеха водещи на развлекателни програми, и реших да кандидатствам.
Първият въпрос беше: „Какъв опит имате в сферата на развлеченията?“, а аз в крайна сметка написах: „Имам богат опит в бутането на колички на паркинга на супермаркет Asda през последните две години“.
С диплома по актьорско майсторство (GCSE) и няколко преминали уъркшопа зад гърба си, Сам скоро се озовава в Гибралтар на кораб в сух док, където участва в двуседмични репетиции, докато плавателният съд се обновява. Освен аниматори като него, които водят всичко – от състезателни игри до караоке, на борда има и артистичен екип с изпълнители от типа на тези в лондонския Уест Енд. Сам ги описва като „универсални таланти“, владеещи еднакво добре танците, пеенето и актьорската игра.
Работата е изтощителна – Сам споделя, че е работил седем дни в седмицата. Прибирането у дома е изключително рядко явление. Екипажът остава на кораба през целия срок на договора, който за първия круиз на Сам беше шест месеца. Дните също бяха дълги, като Сам признава, че е започнал да пие доста често в компанията на други хора, тъй като графикът му изискваше да общува с гостите.
Смените му често приключваat след полунощ, след което той отива в бара за екипажа и остава там до 2:00 ч. сутринта, преди да стане в 7:00 ч. за новия работен ден. Сам разказва, че се е научил да си прави кратки, възстановяващи дремки: „Между отделните занимания, които водех, слизах в каютата си за кратка дрямка. Тъй като каютата ми беше вътрешна, просто затварях вратата и се озовавах в пълен мрак, така че беше много лесно да дремна за 30 минути“. Той обаче призна: „Не знаеш кое време на денонощието е, защото си изолиран от слънчевата светлина“.
Настаняването, храната и разходите са включени, а Сам споделя: „Не плащаш наем, храната е осигурена, нямаш сметки за отопление, ток, газ и подобни неща. Всичко е поето, което е чудесно! Не се налага да мислиш за тези неща. Но пък харчиш пари, когато слезеш на брега – например за хранене навън, защото след няколко седмици на борда вече ти е омръзнала храната там“.
Сам разказва, че докато е работи на кораби около 2006 г., получав чисто между 1200 и 1300 паунда на месец при седемдневна работна седмица. Настаняването е било споделено, като според него само мениджърите и водещите изпълнители – например главните певци в шоу програмите – са разполагали със собствени каюти.блиц