Имв моменти в денонощието, които по закон Божи и по силата на елементарната човешка естетика трябва да бъдат пощадени от политически терор. Времето за вечеря е точно такъв оазис. Човек сяда на масата, опитва се да забрави ежедневните грижи, да хапне на спокойствие и да си отдъхне. Но вместо уют и нормалност, от телевизора в хола изскача едно и също лице с агресивен гардероб и още по-агресивна реторика.

LACHO
Става дума за вечния дежурен коментатор на републиката – Елена Поптодорова. Въпросът, който вълнува хиляди зрители, е прост: как пък не се намери малко естетическо чувство у програмните директори на родните телевизии, че да спрат да я пускат точно тогава, когато хората се опитват да вечерят? Има ли някаква минимална хигиена на ефира, или сме длъжни да приемаме тази геополитическа досада като гарнитура към основното ястие?
Поптодорова е навсякъде. Човек остава с усещането, че тази жена страда от тежка форма на фиксация. Накъдето и да се обърне, каквото и да се случи по света – от метеорологичното време до поскъпването на хляба – за нея всичко започва и свършва с едно име. Русия, дроновете и, разбира се, Владимир Путин. Тази тема е окупирала ума ѝ до такава степен, че според критиците ѝ тя вероятно проверява и под леглото си преди лягане за агенти на Кремъл. Тоталната липса на нюанси, баланс или елементарна обективност превръща изявите ѝ не в сериозен дипломатически анализ, а в зле режисиран пропаганден монолог, който уморява и най-търпеливия зрител. Когато една и съща плоча се върти в продължение на години, тя спира да бъде информативна – превръща се в чист ефирен шум.
В българското общество тя отдавна е известна с едно емблематично прозвище, което интернет пространството роди и затвърди – „Ленчето Кремчето“. Това име не дойде от нищото. То е директна препратка към един от най-срамните и грозни скандали в историята на българската дипломация. Годината беше 2017, а мястото – летището във Варшава. Тогава бившият ни посланик в Щатите беше хваната в кражба на скъпа козметика (крем против бръчки) от безмитен магазин. Последваха жалки оправдания за внезапно неразположение, за грешки и телефони, но полското правосъдие беше категорично – Поптодорова беше призната за виновна и осъдена.
Днес същата тази осъдена за кражба персона стои в националния ефир с поучителен тон и размахва пръст на нацията, говорейки за морал, ценности и правов ред. Наглостта на подобно поведение е меко казано стряскаща.
Преди да стане първа приятелка на Вашингтон, беше вярна номенклатура на БКП. Тя започва кариерата си като личен преводач на Тодор Живков и Петър Младенов – върховните фигури на същия онзи тоталитарен режим, срещу чието наследство днес тя уж се бори. Когато вятърът на промяната духна в друга посока, Ленчето бързо смени партийната книжка с атлантическата кауза.
Нейното присъствие на екрана е обида за интелигентността на българския зрител. Не може хора с подобно минало – преминали през софрата на Живков, белязани с международна присъда за кражба и движени единствено от конюнктурни интереси – да бъдат моралните съдници на обществото.
Време е българските медии да проявят малко вкус и да разберат, че публиката има нужда от истински, необвързани анализатори, а не от омръзнали политически фигуранти. И най-вече, нека ни спестят тези геополитически истерии по време на вечеря. Все пак, чинията с храна изисква малко спокойствие, а не поредната доза крем „Поптодорова“.свободно слово