Вече мина 9 часа, а в Столипиново още не излизат да гласуват на изборите за президент. „Файда няма, братче. Никаква пара не падна от днешните избори. Все се надявах на някакво евро, ама нямаше! На кметските избори ни уважиха, на тези - йок!”, коментира пред репортер на електронния всекидневник „Пловдивмедия” ранобуден столипиновец. В Шекер махала били обаче на сметка. Там минавали и раздавали предизборно бонбони лукчета и по две тунквани вафли, съобразявайки се, че купуването и продаването на гласове е престъпление.
Динко ПЕТКОВ
Още в 7.30 в една от секциите в Кючука се появи бай Ставри. Пременен като за сватба. Похвали се, че бомбето му е чисто ново. Купил го за да е, както се изрази, франт на изборите. Още не беше решил за кого да си пусне бюлетината. „Абе, от един дол дренки!”, коментира той. Бързаше, всяка неделя правил две обиколки на Гребния канал, въпреки че е на 74 години. „Не се давам, да знаеш. Ще избера да гласувам за някой като мен – сербез. Като стане президент ще го взема да идем заедно на Гребната база. Ама като ги гледам повечето са шушумиги!”, обясняваше той. На излизане махна с ръка: „Спрях се на един, ама той ще е вице, видя ми се як. Може повече от два пъти да направи обиколка на Гребната.
В отсрещното кафене си пиеха кафенцето групичка кючукпарижани. Попитахме ги няма ли да ходят да гласуват. Отвърнаха, смеейки се: „Да ти мязаме на лапни шарани!”.
Решихме да видим какво е настроението на пътуващите с градския транспорт. Качихме се по линия № 16. В щъркел. „Мани-мани, бях си избрал за кой да тракна на машинката. Ама така друса в този рейс, че ми се размърда чак мозъка. И забравих кого си бях заплюл!”, призна бившият фурнаджия Стамен Р. Вълков. Нямало и кондуктор, да се посъветва с него кого да предпочете. Подпитал шофьора. Той бил категоричен: „За никой друг, само за Плевнелиев. Пич отвсякъде. Мъжкар. Никоя синоптична не може му устои. Съблича жените само с поглед.”.
„Тва избори ли са! Какви избори бяха при бай Тошо. Навсякъде музика, имахме пари след това да седнем някъде да хапнем кебапчета. Колкото си искаме. А днес, като гласувам, прибирам се веднага вкъщи. Жената е сварила боб. Как го прави, не казва, но мирише на кебапчета!”, в носталгично настроение заварваме кършиякалията Стойчо. Уточни, че при социализма сме нямали, но нещата в държавата пак вървели. А сега само ала-бала.
„Какви са тия допотопни урни. Миришат на мухъл. Сега може да се гласува модерно. И във Фейсбук, и в „Инстаграм”, и в тик-ток. Да сложиш на този, който не ти хареса някакви мемета. Майтап да става!”, чудеше се Манолчо Петров, който ще гласува за първи път.
На избирателна секция в ЖР „Тракия” празнуваха юбилей. Председателят й е неин шеф за 20-ти път. За почерпката на сложена масичка е разфасовано печено прасенце, от бъчвичка се разлива сок от бъз, защото днес винцето е забранено. Юбилярът е известен като Полковника. Бил е старшина в Парашутния полк. Въвел е военна дисциплина в секцията. Не допуска никакво нарушение на изборния устав. „Г-н Полковник, разрешете да доложа. Хванахме избирател да шмекерува. Засякохме го да гласува днес за трети път. А още няма 12 часа. Сигурно следобед пак щеше да дойде. Да го вкарам ли в дисципа!”, докладва му изпънат младши член на комисията.
От секция в кв. Прослав госпожа на средна възраст излизаше с 24-каратова усмивка. Заинтересувахме се защо така е ухилена. „Ох, провървя ми най-после. Гласувах за кандидат-президентка, която обяви, предизборно, че като я изберем, щяла да оправи народа да не е толкова окаян. Цялата улица й дадоха гласовете. Утре ще си изкараме нотариално заверено удостоверение, че сме пуснали бюлетина точно за нея. Да започне оправянето първо от нас!”, още по-широка усмивка се появи на лицето й. Каза за коя е гласувала, но ще премълчим името й, за да не влияем на избирателите. Повечето от тях също са за оправяне. Пък и не искаме да увеличаваме бройката на следизборно прецаканите.
В една от секциите в центъра на Пловдив пак ще са най-оправни. Похвалиха се, че вече са почти готови с протоколите, които трябва да носят в Районната избирателна комисия. Открехнаха каква им е схемата: „В 13 часа ще попълним резултатите от изборите окончателно. Няма да се размотаваме. Познаваме поименно съкварталците, които редовно идват при нас. Предимно реститути, около 50 писатели и 107 самоосигуряващи се. Знаем кой как гласува. Затова не чакаме края на изборния ден, а рано, рано сме готови с отчетния протокол. Така беше и на предишните избори. Разликата при преброяването на бюлетините накрая с предварително изготвения протокол се оказа само плюс-минус 3 гласа.”.
305 802 са избирателите в Пловдив. От тях за първи път отиват пред урните 2 312. В списъците са и шестима столетници.
В шеста района града са:
район „Централен” – 65 199 избиратели в 103 избирателни секции,
район „Източен” – 45 122 избиратели в 72 избирателни секции,
район „Западен” – 34 112 избиратели в 54 избирателни секции,
район „Северен” – 44 207 избиратели в 76 избирателни секции
район „Южен” – 68 669 избиратели в избирателни секции
- район „Тракия” – 48 493 избиратели в 78 бр. избирателни секции
Избирателните секции под тепетата са 488. Машинно гласуване има в 466 от тях. В останалите ще се гласува само с хартиени бюлетини.
В Пловдивска област гласоподавателите са 287 335. Секциите – 544. В 446 от тях ще има машини за гласуване.
Общият брой на хартиените бюлетини з е 655 800 - 340 400 за 16 РИК-Пловдив-град, останалите - 315 400 за 17 РИК – Пловдив-област.
УТОЧНЕНИЕ ОТ ГЛ. РЕДАКТОР на „Пловдивмедия”:
За отразяването на днешните избори бях сформирала журналистическа бригада. Готов за работа се оказа само колегата. Към него бях заделила и 10 репортерки. До една отказаха. Обяснението им е, че всички избирателни секции се охранявали строго. Все едно подбирани от НСО бодигардове. Наежени. Настървени. С очи на булдог. „Тъкмо преследвам шефа на секционната комисия с въпроси. Той клинчи, измъква се. Аз не се отказвам. Рискувам обаче в това време да се появи някой охранител. Професионално да ме блъсне. И аз да се строполя фатално. Примряля. Сори, не желая да ми се случи трагедията с Колтуклиева. После поне година да обикалям болниците с хронично комоцио. Сори!”, затръшка се основателно една от моите репортерки в пенсионна възраст.