Понякога стават чудеса, има такава приказка. Чудо стана и в Пловдив. Появи се пенсионер, който беше широко усмихнат, даже си подсвиркваше радостно. А по принцип хората от третата възраст под тепетата са все намръщени, окаяни, потънали гемии.
Динко ПЕТКОВ
Проследих усмихнатия старец. В първия момент си помислих: „Какво толкова се кефи, сигурно нещо не е в ред в главата!”. Ухилващият се седна на една пейка. Не бях виждал такова чудо – лъчезарно чувстващ се представител на третата възраст. Седнах до него. И директно го запитах: „Извинете, добре ли сте? Да не ви е прилошало, че сте толкова усмихнат?”.
Спря да си подсвирка, но усмивката на лицето му остана. „Абе, имам два инфаркта и инсулт, кръвната ми захар е висока, единият бъбрек ми е сдал, обаче това няма никакво значение. Щастлив съм. Внукът вчера ми каза: „Имам велик дядо, обичам го!”. Така реагира, когато му подарих колелото, за което си мечтаеше. Успях за две години да заделям от пенсията, за да го купя. Предлагаха ми автомобил на лизинг, но за велосипедите това не важало. Две години карах на циганска баница и вечер стоях на тъмно, за да пестя. Спестих. Внучето ми е на седмото небе. А аз съм на осмото!”, сподели ми щастливият човек. Даже му останали пари, които дал на бабата, да си купи една рокля от мол-а, за която си е мечтаела отдавна. Много се фръцка с нея сега. Нарочно прави три тегела по Главната, за да я оглеждат завистливо жените. Усмихвам се и заради нея. От години рядко не беше ме поглеждала гальовно. Сега ме целуна: „Страхотен мъж си. Ощастливи ме! Чувствам се поне с 10 години по-млада!”.
Покрай нас минаха двама пенсионери. Куцук-куцук, намръщени, все едно току що са платили сметките за ток, вода и телефон. И са им останали от пенсията три евро и няколко цента, с които трябва да изкарат месеца. „Гледай ги какви съборетини са. Изобщо нямат вид на евроатлантици. Всичко им е криво. Абе, хора, какво сте се разпищолили. Живейте по-пестеливо, бе. Вярно, пенсиите са символични, но пък пръстите ви са широки. Нямате ли внуци, да събирате две-три години евро, че да им купите това, което мечтаят. Даже и да е някакво си БМВ или Порше. А жените си да ги обгрижите, подарявайки им със спестеното някоя дрешка на Долче и Габана или на Гучи.”, коментира той взели-далите си набори. Всъщност един от тях беше полуусмихнат. Чухме ме гордо да се хвали. „Веднъж се живее, бе! Днеска в магазина реших да не си стискам стотинките. Похарчих половината пенсия, но си взех едно кило кренвирши от месо!”.