Пак е Ден за размисъл. В неделя ще има балотаж. Като слушаш двамата съперници, все едно че единият е пратен от Путин, а другия от Зеленески. Когото и да изберем, все ще е тая, махат с ръка размишляващите избиратели. Тюхкащи се, че миналата неделя бяха будали и не гласуваха за тази, която им обеща, че ще ги оправи като ги изберем. Нямало да си прави бъзик с България, в прав текст заяви тя.
Динко ПЕТКОВ
Ако бяхме я избрали още на първия тур, цял мандат поне щеше да ни е весело с нея. Щеше да ни пее хитовете си от „Дондуков” 2. А от тези, които утре ще ни зарибяват да гласуваме за тях, никой не е чул нещо да запее. През цялата седмица само дрън-дрън. Путин казал така, Зеленски онака. Даже дебатно не спряха дрънканиците. Дълго са репетирали пред огледалото как физиономиите им да изглеждат като много силно загрижени за кахърите на избирателите.
Тупаха се по гърдите, че не били войнолюбци. Само любящи. Говореха ни напевно като попове и ходжи.
Кълняха се, че няма да ни предадат. Ден и нощ щели да мислят за нас. Първо ние да сме сити, а те ще хапнат от това, което е останало, така щяло да бъде.
Днес е Ден на размисъл. Цял Пловдив размисля. Все едно че всички тази събота четат едновременно монолога на Хамлет, ще го бъде ли или да няма да го бъде. Разбира се в побългарен предизборен вариант – ще има ли файда или няма да има файда от изборите.