Затварянето на телевизия „7/8 TV“ не е изненада за никого, който е проследил процесите в българския обществен и политически живот през последните години. Това, което Слави Трифонов днес се опитва да опакова като „жертва на картел“ и „липса на пазарен достъп“, всъщност е съвсем логичен, естествен и заслужен завършек на един проект, построен върху илюзии, популизъм и най-вече – върху усещането за дълбоко политическо предателство.
В България народната памет може и да е къса за някои неща, но има едно златно правило, което никога не се променя: никой не обича предателите.
Когато през 2019 г. шоуменът напусна националния ефир, за да създаде своя собствена партийна телевизия и впоследствие политически проект, заявките бяха грандиозни. Обещаваше се изчегъртване, нов морал, разбиване на статуквото и глас за „обикновения българин“. Вместо това обаче, българските граждани станаха свидетели на безпрецедентни маймунджилъци на политическата сцена, които в крайна сметка доведоха до пълното разочарование на стотици хиляди избиратели и изхвърлянето на партия „Има такъв народ“ от голямата игра.
Провалът на Слави Трифонов в парламента ще остане в историята като един от най-ярките примери за това как огромен политически капитал може да бъде пропилян с лека ръка заради лично его и задкулисни зависимости. Когато хората му гласуваха огромно доверие и го направиха първа политическа сила, Трифонов не пое отговорност. Той избра да управлява чрез фейсбук статуси, видео обръщения от дивана и предварително записани монолози. Вместо сериозна държавническа работа, парламентът бе превърнат в сцена за скечове, евтини каламбури и постоянни ултиматуми.
Най-големият грях на този проект обаче си остава предателството спрямо надеждите на хората. Трифонов и неговите сценаристи се превърнаха в събарячи на редовни правителства, в саботьори на всяка възможност за стабилност и в най-удобния инструмент за връщане на старото статукво, срещу което уж се бореха. Гласоподавателите бързо разбраха, че зад маската на „народните спасители“ се крие обикновен политически егоизъм и липса на каквато и да е визия за управление. Точно поради тази причина избирателите първо ги наказаха на изборите, а след това ги „изгониха от апартамента“ на властта – българския парламент.
Сривът на политическото влияние закономерно повлече след себе си и медийния проект. Телевизия „7/8 TV“ отдавна беше спряла да бъде трибуна за алтернативно мнение или качествена журналистика. Тя се беше превърнала в капсулиран партиен рупор, в който шепа огорчени сценаристи повтаряха едни и същи износени тези пред затихваща публика.
Затварянето на телевизията е просто официалното признание за този крах. Това е фалитът на един модел, който разчиташе, че с крясъци, патриотарство и кухи обещания може да се управлява държава. Когато паднаха маските на „спасителите“ и лъсна истината за извършеното предателство към избирателите, отливът беше безмилостен.
Прогнозата за бъдещето на Слави Трифонов и неговия кръг е съвсем ясна и тя вече се сбъдва. След една година никой в България няма да помни, че тази телевизия е съществувала.http://pogled.eu