Какво ще остане от Ботев и Локомотив, когато новите стадиони бъдат напълно завършени, но феновете вече са прогонени от трибуните? Защо Христо Крушарски и Илиян Филипов не разбират гнева на феновете, след като именно тяхното поведение и действия го предизвикват? И най-важното – за кого бяха построени тези стадиони: за пловдивчани и футбола или за собствениците, бизнеса и обществените поръчки?
Докато при привържениците на Локомотив напрежението вече ескалира до пълна нетърпимост към собственика Христо Крушарски, при Ботев процесът все още е на по-ранен етап, но посоката изглежда същата.
При „канарчетата“ напрежение между различни фракции и собственика Илиян Филипов има от Ден първи. В последните дни то отново излезе на повърхността – първо с позицията на „Лудата банда“, че Ботев не е „приют за аматьори и бездушници“, а след това и с острата реакция на Клуба на привържениците, откъдето заговориха за „безхаберие и некомпетентност“ и поискаха кардинални промени.
„Трибуна Бесика“ организира 90-минутен протест срещу Крушарски по време на срещата с Арда, а след това и други организации на „черно-белите“ призоваха собственика да си тръгне, „ако му е останала поне капка чест“.
Крушарски се държи като най-големия непукист в българския футбол – човек, който често не признава границата между сериозното и комичното. Илиян Филипов, от своя страна, неведнъж показа, че трудно сдържа емоциите си и е готов да влиза в конфликти и с чужди, и със свои.
Ако при Крушарски връщане назад почти не се вижда, Филипов също се приближава опасно до същата точка.трафикнюз