С куп документи бившият директор на Държавен архив-Хасково Марин Караиванов разкрива тъмните страни от биографията на писателя Петър Христозов.
- Какви улики имате срещу Петър Христозов, г-н Караиванов?
- На 8 юни 2014 година тихомълком отиде в небитието хитовият писател Петър Христозов. Според данните, които аз имам от личната му карта, той носи рожденото име Христо Вълчев и е роден на 17 февруари 1935 година в Борисовград, днешния Първомай. В периода 1989–2014 той издава 78 книги от тъй наречения жанр „политически романи”, за които твърди, че са алфата и омегата за изтипосването на крими-механизмите на основните мафиозни двигатели в бандитския bg-преход.
Предалият Богу дух е бил погребан почти надве-натри, „в извънредно тесен кръг”, под изглежда недотам чак опечаления взор на шестата му поред съпруга Ангелина Караславова – внучка на именития прозаик сталинист Георги Караславов.
- Нека не пропускаме един много фажен факт - през 2006 г. Петър Христозов беше награден от българския президент Георги Първанов с орден „Стара планина” – първа степен с лента за заслуги към българската култура!
- Аз ще ви кажа друго - Христозовите четива имат толкова общо с културните стойности, колкото оглушителният магарешкия рев с оперната ария! Ала ето, че неговите компилаторски, политроманни халтури бяха високо оценени от президентската институция като своего рода някакъв особено рядък „културен феномен”.
Обаче трябва все пак да им се признае, че имат може би една-единствена безспорна писмовна стойност: почти достоверната обрисовка на социално-икономическата, криминалогенна метаморфоза в България. Което пък едва ли би било възможно, ако Христозов не е получавал безпрепятствено, и то обилна информация от съответните меродавни източници. Как и защо, това е съвсем друг въпрос... Обаче под сурдинка витае мнението, че гореспоменатият български държавен глава с ДС-агентурен псевдоним „Гоце” може би е искал съвсем предпоставено да награди Христозов именно в знак на личната си признателност за неговата себеотрицателна разузнавателна дейност.
Иначе не бихме си задавали въпроса: защо ни в клин, ни в ръкав, въпросният писател велегласно се саморекламира, че е генерал-полковник от чутовното съветско военно разузнаване ГРУ?! При това, подвизавайки се половин век като ВИП-съветски военен разведчик под прикритие в САЩ, Франция, Ватикана, Швейцария, Израел и къде ли още не! И този доблестен, съветский богатир-агентурчик е арестуван от ДС през 1975 г.! Защо? Освен това - набеден е за френски шпионин и скорострелно осъден на двадесетгодишен затвор. Документите гласят, че излежава само осем от тях в Старозагорската тюрма, преди да го амнистират.
Обаче една друга документална справка, която притежавам, сочи, че лицето Христо Вълчев, преименувал се впоследствие кой знае защо на Петър Христозов, е обвинен де факто и де юре за извършване на пошло криминално престъпление
и то на местоработата му - в Пловдивския завод за пишещи машини. След осъдителната присъда по този повод е натикан, ама не в Старозагорския затвор, където обичайно властите окошарват политзатворниците, а се озовава в Пазарджишкия затвор за криминални бандюги.
Почти веднага подир нежната менте революцийка в България, Христо Вълчев, преименувал се в Петър Христозов, се хвърля дръзновено в бездънните бездни на литературното творчество, за което се оказва, че наистина има предостатъчно хъс, инвенции и съответните субективни сръчности в словесното съчинителство, смесвайки широко известни истини с изгодни за писателското му поприще най-невероятни, шизофренични лъжи! Същевременно урбулешки и храбро нагазва и в дебрите на политиката, като е един от най-ентусиазираните учредители на пловдивското БКП „Георги Димитров”.
- Говорим за Петър Христозов...
- Да, за това говорим! Как този новоизлюпен мегаекшън-писач си спретва сам една неотразимо-ефектна, легендарна биография, пред която едновремешният пубертетски филмов идол Индиана Джоунс ряпа да яде?! Нашенецът твърди, един дявол знае как, но триумфално завършил, и то с пълно отличие, колежа на елитарния йезуитски орден в град Лиеж, Белгия. Освен това защитил докторат по биотехника в престижната Лионска политехника във Франция, следвал самоотвержено индустриална химия в София и триумфално защитил дисертация по ултразвук в Московския физически институт. Ала както изрично изтъкнах и по-горе, кой знае защо е започнал работа на мижавата длъжност като материално-отговорно лице със средно образование в Пловдивския завод за пишещи машини?!... А в по-късните си биографични данни упорито се самолансира като спец инженер-технолог и конструктор в завода. В същия завод, в който през 1975 г. е арестуван от ДС и осъден като френски шпионин на 20 години затвор, от които в дранголника изкарва 8.
- Може пък да е бил наклеветен?
- Да, бе, да! Офицер-чекист от ГРУ да бъде арестуван от ДС и да го осъдят в български съд? Туй наистина е някакъв невероятно абсурден нонсенс!...
Веднага обаче след свалянето на Тодор Живков безмълвно загърбил монотонното, пандизчийско, осемгодишно оскотяване, Христо Вълчев, дегизиран с новото си писателско име Петър Христозов, усърдно лансира в непресекващите си писания тезата, че професионално успешно се е изявявал като инженер-биофизик на различни обекти в България, Швейцария и САЩ. И че един от демиурзите на Българския мафиозен преход - генералът от ДС Любен Гоцев му ударил едно яко рамо за неговата плодотворна литературна дейност.
Генерал Гоцев обаче категорично отрича подобна трактовка и изтъква, цитирам: „Лицето Петър Христозов абсолютно не е никакъв разузнавач, а чисто и просто е един безочлив рекетьор, който твърде нагло и находчиво, и безцеремонно притиска този или онзи балък с компроматна информация, за да му плащат”. Кажете ми сега на кого да вярвам?!... А ето и мнението на Красимир Райдовски, бивш ръководител на пресслужбата към Министерския съвет при управлението на Жан Виденов: „Лицето Христозов е писател дотолкова, колкото аз съм симфоничен диригент! Всъщност касае се за един обикновен, безскрупулен измамник и лъжец! /Блиц, със съкращение