Понеже гледам как в епична битка „За“ и „Против“ „Кауфланд“ населението тотално е изгубило представа за какво и защо спори, реших да ви обадя нещо за Германия набързо.
Филип АНТОНОВ
Нали у нас едните се канят да правят живи вериги, за да пазят магазините, а другите се кълнат пред портрета на Радев, призовават за възмездие срещу „западните обирджии“ и гледат с влажни от носталгия очи към спомена за другаря Живков.
И докато двете агитки се замерват с лозунги, в Германия тихомълком излязоха едни документи, които тотално развалят и двете конспиративни теории.
Става дума за 8429 страници разсекретени германски архиви – т.нар. „Германско досие“ на Тодор Живков, както сполучливо го нарече журналистката Петя Минкова.
Забележете: 566 страници от тези папки, с грифове „секретно“ и „строго поверително“, са посветени лично на Тато. И какво пишат германците? Пишат за сложна, тайна и изключително хитруваща игра на Живков между Москва и Бон.
Схващате ли за какво става въпрос?
Още през далечната 1963 г. – докато по трибуните у нас се громи капитализмът – Живков се среща тайно с Бертолд Байц. Човекът е тежка артилерия: влиятелен пратеник на концерна „Круп“ и на канцлера Конрад Аденауер. Пред него българският комунистически лидер най-официално (но конфиденциално) си иска дългосрочен търговски договор със Западна Германия и, естествено, тлъсти кредити от ФРГ.
Така започва една сложна игра зад гърба на СССР и ГДР. Още в онези години бай Тошо е прозрял, че нещо в соца не е баш наред. И като прагматичен (или просто хитър) човек е потърсил спасение точно от тези, които от една премазана от войната страна за нула време построиха германското икономическо чудо.
Ех, другарю Радев … точно бай Тошо е архитектът на икономическата ни близост със Западна Германия в новата ни история! Бай Тошо, бре, г-н премиер – същият този, който създаде училищата, в които ти самият се изучи и стана летец.
Съзнателно или не, правешкият първенец просто е продължил старата линия на Кобургите – че с германците отношенията ни винаги трябва да са малко „по-така“. Може би просто отрано е разбрал онова, което днешните носталгици още не могат да преглътнат: че „Мерцедес“ и „Фолксваген“ вървят и карат много по-добре от „Трабант“ и „Москвич“.
И германците дават кредити и кинти на Народната република. И бай Тошо беше близък и с Вили Бранд, и с Хелмут Шмит, и с Ханс-Дитрих Геншер. И онези ми ти западняци идваха тук на лов, пиеха си ракийката (балкански шнапс) и нагъваха шопска салата. И по морето бъкаше не само от източни, но и от западни германци, дето носеха валута. Единственото лошо, което се говореше срещу Германия в онези години, беше в някой съветски филм за войната (и аз ги харесвам, признавам си), излъчен в петък вечер по телевизията. Това е истината.
Защото „простият“ Живков притежаваше онази проста житейска мъдрост да преценява прагматично кое е добро и кое е зло за държавата му. И всъщност точно залитането му по германския и японския модел накрая му изяде главата пред Москва.
И тук не става въпрос за защита на шибаните търговски вериги.
Става въпрос просто за живот в реалността. Защото дори когато левчето се гътна по времето на Жан Виденов, пак за германската марка го вързахме – още едно относително мъдро решение, което ни спаси от дъното.
Да вървиш днес срещу германските икономически интереси е същата глупост, като да отричаш, че Русия е близо до нас, че ни е освободила от османско иго и че има 6000 ядрени заряда. Реалности, с които трябва да се съобразяваш, искаш или не.
В крайна сметка бай Тошо ще се окаже далеч по-мъдър от днешните си псевдопоследователи. Жалко, че не поживя по-дълго. Иначе сега Урсула фон дер Лайен щеше да играе право хоро някъде из Правешко, да изпие един коняк „Плиска“ и до вечерта щеше да ни е отпуснала още някой и друг милиард от еврофондовете.