В малкия град Ебу Вейл, разположен в Южен Уелс, Великобритания, общественото недоволство се засилва заради противоречията около социалните помощи. Местни жители разказват за младежи, които се обявяват за неспособни да работят по здравословни причини, но през почивните дни се появяват зад волана на скъпи автомобили. Собственици на магазини негодуват срещу непрекъснато растящата данъчна тежест, докато според тях някои от съседите им разчитат изцяло на държавна подкрепа.
Възрастни хора, посветили десетилетия от живота си на работата в мините и промишлените предприятия, пък споделят, че родният им град се е променил до неузнаваемост. Именно тези настроения описва британският таблоид The Sun, чиито журналисти посещават населеното място заради необичайно големия дял на хората, получаващи помощи поради увреждания.

Репортажът разкрива дълбоко разделение между онези, които смятат, че социалната система насърчава бездействието, и хората, за които държавната подкрепа е единственият начин да оцелеят. Ебу Вейл се намира сред зелените хълмове на Блаенау Гуент, район с богато индустриално минало, който днес привлича туристи с природата и историята си. Според цитираните от британското издание данни над половин милион посетители годишно носят около 43 милиона паунда на местната икономика.
състояния.
Цифрите са впечатляващи. На всеки 1000 жители в района се падат 211 получатели на PIP при средно 97 за Великобритания, сочат данните, цитирани от The Sun. Около един на всеки 30 местни жители получава тази подкрепа заради тревожност или депресия, а 34,4% от получателите посочват психични или психиатрични заболявания като основен здравословен проблем.
Според нови правителствени данни, представени в репортажа, приблизително 35% от новите кандидати за тази категория социална подкрепа са под 35-годишна възраст и заявяват психични затруднения. Точно тези числа предизвикват гневни реакции сред част от работещите в града, които се питат защо толкова млади хора разчитат на държавни средства.
Собственици на магазини, с които журналистите разговаряли, отказали да застанат с имената си пред камерата. Причината била съвсем практична: хората, които критикуват, са и техни клиенти. Един от търговците признава, че изпитва съчувствие към всеки с действителни здравословни проблеми, но подозира, че някои жители се възползват от системата. Самият той страда от тревожност и депресия, но продължава да работи всеки ден.
Според него част от младите хора са изгубили желанието да полагат усилия, след като държавата им осигурява средства. Най-много го възмущават онези, които според наблюденията му през почивните дни се забавляват и шофират скъпи автомобили, а през седмицата твърдят, че здравето не им позволява да работят.
Търговецът разказва и случай с жена, която посещавала магазина му с инвалидна количка и твърдяла, че има сериозни затруднения с придвижването. След като молбата ѝ за социална помощ била отхвърлена, той я видял да върви по улицата с високи токчета. За него това било доказателство, че системата се опитват да използват и хора без действителна необходимост. Разказът обаче е лично свидетелство, а не установен случай на измама. Здравословните състояния невинаги се проявяват постоянно и наблюдението на отделен човек не е достатъчно, за да се определи дали той има право на помощ.
Подобно недоволство изразява и друг местен бизнесмен, който се оплаква от растящите разходи за поддържане на магазина си. По думите му клиентите не липсват, но цените на стоките и оперативните разходи вече правят бизнеса все по-труден. Той смята, че данъкоплатците поемат прекалено голяма тежест заради злоупотреби със социалните плащания.
Възрастна клиентка, пожелала да остане анонимна, също не крие раздразнението си. Жената е на около 70 години и разказва, че е започнала работа още на 15, след което е продължила да се труди чак до пенсионирането си. Тя трудно приема, че някои млади хора получават държавна подкрепа, докато самата тя се тревожи за данъците и доходите си.блиц