Българският емигрант в Австралия Андрей Ваклинов страда от рак на пикочния мехур в последен стадий с метастази в белия и черния дроб. Нашенецът от Пърт се опитва да си уреди евтаназия, докато все още се намира в добро физическо състояние, но среща сериозен отпор от медицинската система. Прочетете дългата му и трогателна история.
Това съм аз в чакалната на онколога, преди да науча резултатите от изследванията и какво ще да е занапрад.
И така оказа се че туморите в пикочният ми мехур не се виждат на ПЕТ и на КТ скенерите и алертнативните и народните нещата дето вземах изглежда че добре са си свършили работата по отношение на рака в пикочният ми мехур.
Но за рака в белият ми дроб, нищо не са помогнали. И рака от 3см е нараснал за два месеца на 5см, както и се е разпространил на много места по белите ми дробове и линфните възли които също много са нараснали.
С две думи казано официално медицински вече съм в 4 стадии с метастази. И медиците не могат да ми предложат никакви терапии, освен да се опитват да контролират бързото нарастване и разпространение на рака, както в белите ми дробове, така и към мозъка и костите. Чрез разни химио-терапии и имунно терапии за облекчаване на състоянито ми, но не и да лекуват самият рак и да преустановят разпространението му.
Така че сега имам две седмици на разположение до следващата ми среща с онколога да реша какво да правя. Дали да не правя нищо, или да се подлагам на разни терапии които изобщо не гарантират нищо за евентуална ремисия.
Консултацията ми с онколога протече доста добре, но ми се наложи да му кажа че съм българин и човек който предпочита директни отговори а не заобиколки разни и увъртаници.
На въпроса ми, според неговият опит с други раково заболяли в 4 степен с метасази на белите дробове и линфите, колко време според опитаму мисли че ми остава да съм функционално жив (сам да мога да се подържам и гледам без разни медицински помощи).
Той доста се замисли по въпроса ми и каза че на практика че не може да каже нищо обективно и че всичко си зависи от това колко бързо рака и разейките ще продължат да нарастват. Като най опаният един линфен възел който е нараснал значително от левият ми дроб където е и голямият туморът и нараства в централният ми дихателен път. Както и концентрацията на разсейки в долната част на десният ми дроб.
Но в общи линии мисли че ми остават още няколко месеца функционален живот.
Аз без да губя никакво време му казах че вече съм задвижил процеса по евентуалната евтаназия и че кординатора по евтаназия очаква неговото официално диагностиране и прочие. Но онколога ми се оказа един от тези доктори които не са приели да участват в процесите по евтаназия и че в областа в която се намирам има само трима доктори онколози който са съртифицирани да процедират с евтаназията.
Обясних му много директно без никави увъртаници че искам да си уредя евтаназията докато все още съм функционален без да съм на легло (с болки, агонии и прочие).
Той обеща да напраиви каквото може да ми уреди час за среща с някой от тези онколози. Но каза че са изключително много заети и най вероятно ще вземе седмици докато се добера до някой от тях.
С две думи казано той може само да назначава лечения за облекчаване на положението но няма право да участва в основни диагностики и да взема отношение по процедурите на ефтаназия. И че на практика трябва да имам нов онколог от един от тези три онколози с крайни специализации одобрени от процедурите на ефтаназия.
Дискутирах ме още други доста неща, и той разбира напълно желанието ми да съм подготвен за най крайното още от сега. Пък каквото става да става, но да си зная че когато вече нищо не помага и само агониите преди края настъпи, да съм подготвен за краят така като аз желая да бъде, без да съм в тежест на хората около мен и на системата. Че това е моето карайно желание и решение (когато се стигне до това).
Но до тогава има още време и неща да се опитат. Както алтерантивни, така и народни и дори евентуално медицински на частно (ако мога да ги финансирам).
Възможно е да има хора който да се интересуват какво съм вземал и правил за да конкролирам успешно туморите в пикчният ми мехур. Но тъй като аз доста и най различни неща ползвах както за лекуване на туморите, така и за подпомагане на имюната ми система, листа е доста дълъг и сега не мога да го пиша тука.
Но обещавам че поне ще направя снимка на нещата дето съм ги вземал и доколкото мога ще посоча писмено и основните който веземах без прекъсване през последните 6 месеца.
Това е положението ми за сега. Понесох доста добре тежката новина, но пък от друга страна съм и някак си успокоен че зная, нещата така както са и колкото и лоши да са, не мисля да се предавам докато не опитам всичко каквото зная, мога и е според възможностите ми да предприема.лупа