Според изчисление, направено преди 66 години, човечеството трябва да достигне критична точка именно на 13 ноември 2026 г. И за да бъде историята още по-подходяща за холивудски сценарий, датата се пада петък, 13-и.
Само че преди да отмените ипотеката, да похарчите спестяванията си или да изпратите на бившия си онова съобщение, което от години отлагате, има една съществена подробност. Учените не са предсказали буквалното унищожение на планетата. Предсказали са нещо, което на хартия изглежда почти толкова абсурдно - че населението на Земята ще достигне безкрайност.
И макар да звучи като математическа шега, историята зад тази прогноза е напълно истинска.На 4 ноември 1960 г. в списание Science се появява научна статия със заглавието "Doomsday: Friday, 13 November, A.D. 2026", което в превод означава "Денят на Страшния съд: петък, 13 ноември 2026 г.".
Авторите са австрийско-американският физик и специалист по кибернетика Хайнц фон Фьорстер и двама негови сътрудници - Патриша Мора и Лорънс Амиот. Вместо да изучават астероиди, ядрени оръжия или мистериозни пророчества, те решават да анализират една далеч по-прозаична заплаха - самите нас.
Изследователите събират исторически оценки за числеността на човешкото население през последните две хилядолетия и установяват, че то нараства по-бързо, отколкото обикновените модели на растеж предполагат.
Според тях хората се отличават от останалите биологични видове по една съществена особеност. Докато при животните увеличаването на популацията често води до изчерпване на ресурсите, човешките общества умеят да си сътрудничат, да развиват технологии и да намират решения, които позволяват на още повече хора да оцелеят.
Това звучи като добра новина. Проблемът е, че ако подобно ускорение продължи безкрайно, математиката започва да произвежда резултати, които физическият свят няма как да понесе.
И така формулата отвежда учените до една конкретна дата - 13 ноември 2026 г.
Историята за 13 ноември не е единствената прогноза за апокалипсис, която отказва да изчезне. Човечеството от векове очаква своя край с удивителна последователност, макар че досега винаги е било принудено да отложи събитието.
Помним паниката около 2012 г. и погрешните интерпретации на календара на маите. Помним страховете около настъпването на 2000 г., когато компютърният проблем Y2K беше превърнат от реален технологичен риск в сюжет за глобална катастрофа. И почти всяка година се появява нова дата, подкрепена от древно пророчество, подозрително небесно явление или човек, който твърди, че знае нещо, което останалите не знаят.
Но защо продължаваме да се интересуваме?
Вероятно защото конкретната дата превръща неопределения страх в нещо, което можем да си представим. Климатичните промени, войните, икономическите кризи и демографските проблеми са сложни, продължителни процеси. Петък, 13 ноември, е съвсем друго нещо. Можем да го оградим в календара.
А и нека признаем - краят на света звучи далеч по-вълнуващо, когато е насрочен за петък. Поне няма да се налага да ставаме за работа в понеделник.