Двадесет и осем години. Четири континента. 30 държави. 50 000 километра. Нула ползвани превозни средства. Карл Бъшби най-накрая се завърна на прага на майчината си къща в понеделник.
57-годишният бивш британски парашутист прегърна разплаканата си майка Анджела на тротоара пред скромната ѝ къща в Хъл – същият дом в Северна Англия, от който той пеша тръгна през 1998 г. Банер с надпис „Добре дошъл у дома, сине“ висеше над мястото, докато репортери, зяпачи и екип за документални филми изпълваха улицата.
Той прекоси моста Хъмбър пеша на път за родната си къща. Посрещнат от баща си, братята си, 36-годишния си син Адам и 12-годишната си внучка, която виждаше за първи път през.
В понеделник около 11:00 часа сутринта той пристигна на площад „Кралица Виктория“ в центъра на Хъл, където стотици хора се събраха на официална градска церемония, за да го поздравят.
„Завърнах се“, каза той. „Това е пълно безумие.“, допълни още.
„Извинявайте, че ви накарах да чакате“, шегува се .
Цялата сага води началото си от една картичка от баща му. В средата на 90-те години Кийт Бъшби, който също е ветеран от армията, се интесесува дали човек може да стигне пеша от Лондон до Ню Йорк през сухоземния мост Берингия – древният маршрут, който според някои учени ранните хора са използвали, за да достигнат до Америка, когато нивото на моретата е било по-ниско.
Бъшби, прекарал 12 години в 3-ти батальон на Парашутния полк, напуска армията в края на 1997 г. след тежък развод и с желание за ново предизвикателство. На 29 години той се качва на полет от база на Кралските военновъздушни сили извън Оксфорд до най-южната точка на Южна Америка и започва да ходи от Пунта Аренас, Чили, на 1 ноември 1998 г., носейки със себе си под 1000 долара. Преценява, че пътуването ще отнеме около пет години. Но реалността се оказва съвсем друга. Но и в най-смелите си сънища не си е представял, че ще минат 28 години.
Майката Природа изправя пред него всякакви препятствия. През 2001 г. той избягва въоръжени конфликти в Дариенския проплекс – бруталната, безпътна ивица от джунгли и планини, свързваща двете Америки, за да се озове зад решетките в Панама за 18 дни, след като навлиза в ограничена гранична зона.
През 2006 г. той и американският авантюрист Димитри Кифър се изправят пред замръзналия Берингов проток с дължина от 90 километра. Те трябва да бъдат спасявани по въздух, прегрупират се, след това се изправят лице в лице с бяла мечка, за малко да се удавят в ледената вода и едва не изгубват шейните и провизиите си в морето. Наградата им за успеха е арест в Русия за незаконно влизане и заплаха от депортиране. Престоят в Русия отнема близо десетилетие заради проблеми с визите,
Когато Москва му отказва виза през 2012 г., тизвървява разстоянието от Лос Анджелис до руското посолство във Вашингтон в знак на протест, което в крайна сметка му осигурява документите. По-късно Кремъл му налага 5-годишна забрана за влизане през 2013 г., което го принуждава да обиколи през Монголия и Китай, да плува с седмици през Каспийско море до Баку и най-накрая да навлезе в Европа миналата година.
Последното препятствие се оказва водата. На 5 октомври той стъпва на плажа Шекспир, южно от Доувър, след около 20 часа плуване, разпределени в три дни, където баща му и братята му го чакат на пясъка.
Бъшби заявява, че не съжалява за нищо. „Планът проработи, така че не, не бих променил нищо.“
„Това беше седмица на последните неща“, казва Бъшби пред тълпата. „Последният ден в палатката. Последният ден на пътя. След 28 години не можеш да искаш нищо повече от това. Това са последните от последните няколко стъпки почти до къщата на майка ми.“, добавя още.
Пътешествието на Карл започва в Пунта Аренас, Чили, и завършва този понеделник във Великобритания. Маршрутът ме преминава последователно през Чили, Аржентина, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел салвадор, Гватемала, Мексико, САЩ, Канада, Русия, Монголия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Словакия, Белгия и Франция.
Карл Бушби премина през България през септември 2025 г. по време на своята грандиозна пешеходна обиколка. В края на септември 2025 г. той завърши прехода си през Турция и влезе в България, след което продължи към Румъния през октомври 2025 г.
Преминаването му през страната започна с малък фалстарт и дори му беше написана пътна глоба. На 3 септември 2025 г., докато се е движел по автомагистрала „Марица“ между Любимец и Харманли, Бушби е спрян от полицейски екип и свален от магистралата.лупа