Цялата еуфория или тъга около гласуването винаги приключва на едно и също място –на касата в магазина и пред сметката за ток.
Филип АНТОНОВ
Ако някой все още живее в облаците на високата политическа реторика, вчерашният ден бързо го приземи: КЕВР официално вдигна цената на природния газ с внушителните 32,52 процента. Ето това е реалността. Тези пусти сметки имат уникалното свойство мигновено да изравняват русофила и русофоба, селския чиляк и градския сноб.
Всъщност спусъкът на българската трагедия и поредната илюзорна „промяна“ отдавна е натиснат. И нищо няма да го спре. Дори и победата на Илияна Йотова. Всъщност – най-малкото нейната победа.
И тук не искам да ме разбирате погрешно. Мен също ме дразнят вечният писък „Тук не е Москва!“ и ритуалното заклинание „Дано Украйна победи!“. Но до абсолютно същата степен ме влудява и паническият повик: „Ей сега жълтопаветните ще ни вкарат във война!“.
Нека си кажем истината в очите: въпросите на мира и войната просто не зависят от нашата държавица.
Не зависят от 1944 г. насам. Ние сме на къс повод. Бяхме на къс повод в голямата любов със СССР, на същия къс повод сме и сега с ЕС, НАТО и най-вече – със САЩ. Въпрос на географско място и на липса на ресурси. Мястото ни е хубаво, стратегическо, ама виж – за независими решения нямаме нито капацитет, нито топки.
Нали няма нужда да припомням кой точно смени Тодор Живков? Смени го върхушката около Горбачов и КГБ. Тъй че у нас „свободата“ и демокрацията дойдоха по куриер – с карта с червен конец и пистолет „Макаров“ в джоба на пратениците.
Днес ситуацията е абсолютно същата. Макар че средствата за контрол са станали малко по-изтънчени, по-„дипломатични“. Ако Тръмп реши пак да бомбардира Иран – където за зла участ затъна – нищо няма да го спре да закара каквото си поиска не само в базата в Безмер, но и в София, Варна, Бургас или където му хрумне на Пентагона. От другата страна – ако Брюксел реши да ни дърпа ушите, моля ви се, ще ни разкатаят играта за броени дни. Впрочем, Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова веднага, а виж, за победата на Радев дълго мълча. Просто информация за размисъл, както би казал Щирлиц.
Нашите родни „прогресисти“ извадиха и ужасно къса клечка в геополитически план. Нацелиха най-лошото време за управление – и като военни сблъсъци, и като свободно падане на световната и европейската икономика.
Истинските избори, от които зависи съдбата ни, не са тук. Те са днес, само че на 11 000 километра от София. И само слепец може да не види какво ще се извие в близките години, ако демократите овладеят Конгреса и дори Сената, накъдето сочат последните проучвания. Това ще бъде фактическият край на епохата „Тръмп“. Или поне началото на неговия край. Дори и като действащ президент, те ще го погнат с толкова много обвинения и импийчмънти, че въобще не е ясно кой ще завърши този мандат – той или вицето му Джей Ди Ванс.
И точно тогава ще се види кои са истинските хора на демократите тук, у нас. Махалото след Тръмп ще се засили толкова мощно обратно, колкото силно беше и махалото след Байдън.
Казвам всичко това, защото гледам с леко предчувствие за сеир еуфорията на някои наши субекти. Говореше се как близката до Тръмп ултрадясна медийна мрежа Newsmax щяла да купува Нова телевизия и да налага нов, протръмпистки и прорадевски медиен ред в България. Без да претендирам, че съм най-големият познавач на американската действителност, искам да ви кажа едно – да заложиш на Тръмп в дългосрочен план пак е „къса политическа клечка“.
Да се хванеш за Тръмп днес е точно това – политическо късогледство. Нещо от сорта на това да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г. Или с гордост да станеш член на БКП на 10 ноември 1989-а. Носталгично, ентусиазирано, но исторически абсолютно фатално.