Най-голямата болка на големия му син Иван, споделена в интервю пред нас, бе как е гледал от прозореца баща си, леко прегърбен, с едно куфарче в ръка, да прекосява градинката, на път за автобуса на Пътуващия театър. Дали самият Гец го е боляло отвътре, че след принудителното му пенсиониране от Народния театър, е трябвало на стари години да пътува из страната в студ и пек, болен или здрав, за представления в провинциални театри и читалища?
Гец отбягваше тази тема в интервютата си приживе - беше горд човек, но сме чували от покойните му колежки Таня Масалитинова и Славка Славова, колко драматична е била за всички тях раздялата със сцената, където бяха преминали десетилетия от живота им.
"Това беше голям удар за баща ми, преживя го дълбоко - каза в интервю приживе Иван Гец. - Даже не искаше да минава покрай Народния театър. Най-трогателните ми спомени за баща ми са, как си сгъваше дрехите си замислен и потегляше с куфара на път. Невинаги в добро здраве, правеше това някак си примирено, но болката му беше голяма!... Пътуваше с два куфара - в единия костюма, в другия - реквизита за пиесата. На стари години се върна във времето от зората на театъра. Но въпреки всички трудности - пътувания, студени гримьорни, лоши хотели - беше щастлив да играе! Но боледуваше по Народния. Даже не искаше да минава край него..."
Инсултът го покоси на сцената на Старозагорския театър на злокобната дата 9 януари 1996 година, след като играе до край в постановката на пиесата "Ню Йорк, хотел "Плаза". Първа усетила неразположението му Таня Масалитинова - почнал да завалва думите и да забравя репликите си. Накрая се олюлял, напуснал сцената и буквално се срутил зад кулисите. След продължителна кома, на 2 септември 1996-а, актьорът почина.