Астрономи съобщиха, че за първи път са засекли директно радиоизлъчване от планета извън Слънчевата система. Сигналът обаче не е доказателство за извънземен живот, а за изключително мощно магнитно поле.
„Знам, че радиосигналите се свързват с търсенето на извънземен разум. Но тук става дума за нещо съвсем различно“, заяви Едо Бергер, професор по астрономия в Харвардския университет.
Учените са регистрирали повтарящи се радиоимпулси, които изглежда идват от екзопланетата Beta Pictoris b, намираща се на 63 светлинни години от Земята - сравнително малко разстояние в астрономически мащаб.
Газовият гигант е около 12 пъти по-масивен от Юпитер и е една от трите планети, обикалящи около млада звезда, чиято маса е 1,75 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Астрономите наричат подобни сигнали аврорално радиоизлъчване. Явлението вече е наблюдавано при Юпитер, Сатурн и Слънцето, както и при звезди извън Слънчевата система и при т.нар. кафяви джуджета - небесни обекти, които се намират между планетите и звездите по своите характеристики.
Именно такъв сигнал според Бергер и колегите му е засечен от Beta Pictoris b. Това от своя страна сочи към наличието на изключително мощно магнитно поле, което предизвиква полярни сияния и съответното радиоизлъчване.
Магнитните полета могат да дадат важна информация за структурата и атмосферата на екзопланетите.
„Радионаблюденията могат да ни дадат напълно нов поглед към планетите извън нашата система“, заяви Бергер.
Системата Beta Pictoris е изключително млада —на около 23 млн. години, в сравнение с приблизително 4,5 млрд. години за нашата Слънчева система.
Beta Pictoris b е открита през 2008 г. Другите две планети - Beta Pictoris c и Beta Pictoris d, са открити съответно през 2019 и 2026 г.
Планетарната система е сред най-подробно изследваните в нашата галактика. Известно е, че около звездата обикалят 30 комети, както и огромен диск от прах и отломки, заснет подробно от космическия телескоп „Хъбъл“ през 2015 г. Част от материала в него е останал от формирането на планетите.блиц
Откритието изненадало самите астрономи
За откриването на сигнала учените са използвали MeerKAT - система от 64 радиотелескопа в Южна Африка.
Бергер разказва, че екипът бил силно изненадан да открие подобен сигнал от толкова добре проучена система.
„Моят докторант Кевин обработваше данните. Един ден влезе в кабинета ми с откритието и каза: „Не мисля, че ще повярвате на това“, разказа Бергер за водещия автор на изследването Кевин Ортис Себайос.
„Това беше наистина неочаквано за нас. Провеждахме наблюдението донякъде като търсене на сляпо, знаейки, че ще открием източници само ако магнитното поле е невероятно силно.“
Причината за изненадата е, че астрономите досега са предполагали, че ако екзопланетите имат магнитни полета, те би трябвало приблизително да приличат на това на Юпитер. Следователно радиоизлъчването им би трябвало да бъде на по-ниски честоти от регистрираните сега.
Според Бергер откриването на сигнала е резултат от това, че екипът е тръгнал „срещу общоприетото схващане“ в тази област.
Изследването все още не е рецензирано
Авторите подчертават, че изследването все още не е преминало през научно рецензиране - процес, при който независими специалисти оценяват научния труд преди публикуването му в специализирано издание. Очаква се този процес да приключи през следващите няколко месеца.
Бергер обаче заяви, че е уверен в качеството на наблюденията. Екипът е локализирал източника на радиоизлъчването до Beta Pictoris b и е отхвърлил първоначалното подозрение, че сигналът може да идва от самата звезда.
„Регистрирахме го многократно и на различни честоти. Той е там всеки път“, каза Бергер.
Други учени, които не са участвали в изследването, призовават резултатите да бъдат интерпретирани предпазливо.
Ако откритието бъде потвърдено след научното рецензиране, то ще представлява изключително важна стъпка към разбирането на поведението на световете извън Слънчевата система, смята Джонатан Никълс, професор по планетарни полярни сияния в Университета в Лестър.
„Авроралните радиоизлъчвания са важни, защото ни позволяват да разберем как даден обект взаимодейства със заобикалящата го космическа среда“, обясни той.
По думите му те позволяват на учените да установяват характеристики на планетите, които не могат да бъдат измерени по друг начин, както и да проверяват теории, разработени въз основа на наблюденията в нашата Слънчева система, но при много по-екстремни условия.
Ако резултатите бъдат потвърдени, те ще покажат, че екзопланетите могат да имат много по-силни магнитни полета, отколкото се смяташе досега, посочва Калингам.
Авторите вече са поискали допълнително време за наблюдения с телескопи, за да изследват Beta Pictoris b и да потърсят отговор на въпроса защо магнитното ѝ поле е толкова силно.
„Мисля, че това ще бъде въпрос, който ще занимава учените известно време“, заключи Бергер.