Няма нужда да ходиш на сърф чак в Австралия. Да се гмуркаш в кораловите заливи на Малдивите, да зяпаш как е наклонена кулата в Пиза, да шопингуваш в бутиците на Париж, да зяпаш из Капалъ Чаршито на Истанбул. Всичко това можеш да го направиш на едно място – в Пловдив, разбира се.
Динко ПЕТКОВ
Най-трудното решение на самите пловдивчани всеки ден е „Къде да отидем днес?”
Настроените за градско пътешествие се чудят дали да изберат романтичната еднодневна разходка из артистично разкопания бул. „Александър Стамболийски” в Кючука. Или пък да се насладят на средновековните улички между панелките в ЖР „Тракия”. Често избират да идат в прочутия в Европа пикников парк „Лаута”.
Къде наистина най-напред да отиде човек под тепетата!? Според масрафа им, по-заможните избират обиколка на най-голямата евроетническа махала Столипиново. Там на едно място къщите са в стил барок, на друго - рококо, а доста и като палата на Слави Трифонов. Флората и фауната са сякаш в Природонаучен музей. Като Дисниленд е от навалица на дечурлига. С изкуствени езерца почти навсякъде, създадени от пробитите в избите на блоковете тръби за обратната вода. Ухаещи на одеколон „Тройной”. За езерцата се отнася, не за приземните етажи, уточняваме. Там са и известните в цял свят столипиновски възвишения, тип дюни. Това се бившите махленски сметища, превърнати в ботанически градини. С характерния за тях еделвайс, цъфтящ навсякъде целогодишно.
За завиждане са тези, които могат да си позволят да пазаруват в столипиновското Капалъ чарши – бившия кооперативен базар. „Ах, каква булка само. Роклята й е от Столипиново. Блестяща е!”, коментират по изисканите сватби младоженките, успели да се снабдят с булченските одежди от там. Пред техните бюстиета бледнеят и ханъмските рокли край Босфор.
По-актуалните модели така са ушити, че стават след сватбата многофункционални. При меден месец е край морето могат да се ползват за палатка за първа и следващите брачни нощи. А през деня е лодка за двама. И ощастливената млада булка шепне като във филм: Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека!”.
В градски условия пък се ползват за каляска. Теглят я свекърът и свекървата. Сменят ги тъстът и тъщата.
Вече никой нашенец, фен на сърфа, не бие път чак до Австралия. Предпочитат да сърфират на река Марица. Край Панаирния мост. Там вълните са най-добри за сърфистите. А под моста на Герджика е раят на гмуркачите. Все едно че попадат в някой световен аквариум. Бъка от животинки. Най-забавни в този сезон са любовните игри на акулите. Едно към едно може да се видят сцени като в „Ергенът: любов в рая”. Не ти трябва да пускаш телевизията, за да гледаш, да речем, Цър-Пър. Сред разгонените акулки бъка от цър-пърки.
Свикналите да обикалят международно, заради емблематичните места из света, вече се отказват да чакат все окъсняващите самолети и да се гит-гелкат с туристическите бракми, пардон, луксозните автобуси, наемани от тур агенциите. Няма смисъл да бият път чак до наклонената кула на Пиза. Стара слава колко й е наклонът. Малко се е килнала, толкоз. Едва ли е колкото Альоша на Бунарджика. Особено наклонен е автоматът му. Само чудо го държи още да не е падне.
Пловдив стана МОЛ-ска столица. Три са моловете в момента. По четвъртия на Сточна гара се работи скоростно. Очаква се до десетина години да го отворят. Тогава защо да си губиш времето, обикаляйки бутиците на Париж или на Милано. Не си струва дори да събираш пари за Дубай. Ей ги и Марково тепе, и мол „Пловдив”, малко по-на ачик е „Плаза”. Стигат ти в тях да се почувстваш напазарувал си евроатлантик. Още повече, че в момента цените са драстично намалени. На етикетите най-отгоре пише цената в левове, но под тях са двойно по-евтините цени в евро. Купувачите цъкат с език на такава файда и пазаруват като невидяли. Такова смъкване на стоките е и в супермаркетите в града. И там е двойно по-изгодно по линията лев-евро.
В културно отношение Пловдив отново е с предимства. За какво ти е да се редиш на опашка за миланската Ла скала. През месец на Античния театър правят концерти Лили Иванова и Веско Маринов. Къде другаде из Европа можеш да се насладиш на изпълненията на Графа или на Дичо, а?
За по-претенциозните културно пък не е проблем да навлекат роклите с гол гръб и смокингите и да седнат пред Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина.
Падащите си по каналите на Венеция също се чувстват облажени. Само чакат да завали някой по-едър дъждец и в много от пловдивските улици пускат гондолите. ВиК в Пловдив е наело лицензирани гондолиери от Венеция.
А за по-екстремно настроените ще ви вдигнат адреналина, ако ползвате градския транспорт под тепетата. Колко могат да издаянят ще разберат, ако през лятото се качат от Кършияка до комплекс „Хр. Смирненски”. Не им трябва никаква Сахара. А през зимата в градските автобуси зинзикат така, все едно са на Северния полюс.
Абе, Пловдив е уникален град. Всичко, което е по света, тук е на едно място. И въздухът един чист, кристален, в буркани да го слагаш. Ако все пак се налага да отидеш някъде из пушилката на Европата, да можеш дишаш пловдивския лечебен въздух.