Писателят Веселин Стаменов бе провокиран да напише пост във Фейсбук за друг свой колега небезизвестния Иво Сиромахов.
Днес се събудих с мисълта, че Иво Сиромахов е национално богатство. Като кисело мляко с лека миризма на литературен маниеризъм. Човекът, който успя да превърне самоиронията в професия и съществителното "посредственост“ в златен стандарт на българския хумор.
Неговите книги – фино балансирани между фейсбук статус и квартален виц – са като "Ламборгини“ на паркинга пред селския хоремаг: никой не вярва, че са истински, но всички си правят снимка с тях. А какво да кажем за телевизионното му присъствие? О, то е като топла бира – не ти трябва, ама понякога няма какво друго да пиеш.
И все пак... има нещо трогателно в този вечен бунтар с поглед на учител по труд и техника. Един човек, който се е заклел да бъде против всичко, освен ако не е написано от него. Рицар на здравия разум, въоръжен с клавиатура и сарказъм, готов да защитава тезата си, дори когато никой не го е питал.
Браво, Иво. Продължавай така. България има нужда от още такива... или поне е свикнала.