Преди повече от 3 десетилетия книгата с документални разкази на родената в Пловдив през 1946 г. и израсла в чепеларското село Орехово писателка Екатерина Томова за столетниците от Родопите „Забравените от небето“ предизвиква може би най-големия литературен скандал в новата ни история, припомнят от пловдивската Издателска къща „Хермес“. Считаният днес за класик Николай Хайтов прави опити да издаде сборника от свое име.

Изчерпала всички други възможности да се пребори с него, младата тогава пловдивчанка се среща с Тодор Живков. В крайна сметка скандалната история се потулва. Книгата излиза с името на Томова.
В мемоарния си двутомник писателят Александър Томов също споменава за срещата на съпругата си с Тато. Днес „Забравените от небето“ има повече от десет сценични постановки в България, някои дори отличени с „Аскеер“, с режисьори от ранга на Юлия Огнянова – като моноспектакъл на голямата актриса Златина Тодева, Иван Добчев, Атанас Атанасов, Илия Добрев, ъндърграунд артиста Светозар Кнезовски. През сезон 1994/95 прочутият Димитър Гочев прави по сборника спектакъл в Дюселдорфския държавен театър в Германия с немски артисти в ролите. По същото време реномирано издателство в Кьолн издава книгата на Екатерина Томова на езика на Гьоте и Шилер. В предговора на новите издания (2008, 2014 г.) авторката се връща към скандала и публикува факти, които са променили много съдби и животи. На 17 страници тя разказва не само за формите на тормоз заради книгата, но и за начина, по който Хайтов уредил квартирен проблем на един от синовете си в ущърб на артисти от театър „София“.
И съдбата на друга писателка, Яна Язова, вероятно се е пресякла с амбициите на Николай Хайтов. В книгата на литературния историк Петър Величков „Яна Язова: проклятието на дарбата“, в която се разказва и за кражбата на оригиналните й ръкописи, и за загадъчната й смърт, нишките пак отвеждат към Хайтов. „Яна Язова умира през август 1974 г. при неизяснени обстоятелства. Приживе Николай Хайтов отричаше, че е влизал в апартамента й и се е докосвал до нейните ръкописи - припомня Петър Величков. - Едва след излизането на моята книга вдовицата на Хайтов призна, че той и юрисконсултът на СБП са описвали ръкописите на писателката, без да дават достъп до апартамента й на Главно управление на архивите в продължение на 3 месеца“. Едва на 29 октомври 1974 г. тогавашният шеф на архивите Величка Филипова успява да преодолее съпротивата на Хайтов и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник „АБВ“ пуска откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената в дома й чернова, разчетена от Петър Величков. А публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза... „Романът „Левски“ не излезе под името на Хайтов, а с това на истинската авторка Яна Язова, за което помогна Тодор Живков. Той направи една уговорка - да не закачаме Хайтов. Спазвах я до 10 ноември. После с Хайтов се съдихме, той настояваше за компенсация от 6000 лв. и година и два месеца затвор за мен. Спечелих делото. Малко след това след многократни заплахи с писма и по телефона на 15 септември 1992 г. единственият ми свидетел Свилен Капсъзов загина при катастрофа“, многозначително разказва Величков./монитор