Безизходица докарала 60-годишния Павел Атанасов от Панагюрище до решението да се самозапали. Той си драсна клечката в тоалетната на ТЕЛК-Пазарджик, но бил спасен от чакащи в коридора хора. „Полях се със спирт и се самозапалих, защото исках да умра, за да се свърши с това тегло. Срам ме е от децата ми, срам ме е от хората. Нямам 2 лв. да си купя хляб, да не говорим за лекарствата, от които се нуждая ежедневно“, разказва клетникът.
Той е с изгаряния от първа степен по лицето, врата и дясната ръка и ще се лекува вкъщи. Има белодробна и исхемична болест на сърцето. Бил е пенсиониран с 52% трудоспособност за 1 година, като срокът изтекъл през октомври. Веднага спира и изплащането на пенсията му от 230 лв.
От „Социални грижи“ му отказали помощи, защото трябва да има над 80% инвалидност. Регистриран е в Бюрото по труда, но не получава нищо, защото е пенсиониран.
След Пловдив трябва да се явя и в Пазарджик на вътрешен ТЕЛК, откъдето да издадат окончателното решение за продължаване на пенсионирането. За това също ще трябват пари за нови изследвания. Нямам представа откъде ще ги намеря като ме призоват“, обяснява Атанасов.
Вчера той решил да тръгне към Пазарджик, с надеждата, че ще бъде призован на комисия. Понеже вероятността била малка, решил, че в краен случай ще се самозапали в инспекцията. С последните пари си купил бутилка спирт от близкия магазин и тръгнал към Пазарджик на автостоп. Шофьорите го познали, тъй като дълги години бил техен колега – карал тежки камиони, автобуси, багери.
„Като влязох при служителката на ТЕЛК, тя провери и ми каза, че за мен няма покана и не знае кога ще бъда извикан на комисия. Не е вярно това, което са заявили пред вас, журналистите, че ме викат на 24 март. Ако беше ми казала това, щях да си тръгна за Панагюрище и нямаше да има никакъв проблем. Измислили са го, след като се самозапалих, за да замажат нещата“, твърди Атанасов.
„Отчаях се, защото това значеше още месеци без средства, без лекарства и препитание. Затова влязох в тоалетната и се полях се със спирта. Не са верни и приказките, че съм употребил алкохол преди да се самозапаля. Някой казал, че съм миришел на спирт, когато ме качвали на носилката. Не пия от години, след като се разболях“, разказа той.
Наскоро продал цялата си покъщнина, за да може да си купува лекарствата, които струват по 115 лв. на месец. Изтеглил и кредит за тях, защото първоначално смятал, че в ТЕЛК ще го призоват на комисия в кратки срокове. Заради липсата на средства вече е пропуснал две месечни вноски.
„Сигурно няма съсед от махалата, от когото да не съм взел заем за лекарства и храна. Имам внуче. Една стотинка, едно подаръче не можах да му дам за Коледа. Срам ме е. Не мога да погледна децата си. Знаеш ли какво съм ял на новогодишните празници? Нищо“, разказва през сълзи Атанасов.
Той живее със сина си, а жена му е в София при дъщеря им. Съпругата пък е с присадена аорта, заради която Павел задлъжнял на приятел с 3000 лв. Тя също минала на ТЕЛК, само че в София, където си свършили работата навреме.
„Ако не отидеш с парите напред, ще чакаш докато си умреш. В ТЕЛК трябва да влезе прокуратурата и да ги закрият. Те не работят за болните хора, а за тези, които имат пари да им плащат“, смята Атанасов.
Директорът на областната болница в Пазарджик д-р Васил Вълчев, под чието ръководство е местният ТЕЛК, съобщи, че се е разпоредил в рамките на няколко дни Павел Атанасов да бъде призован на лекарска комисия, която да потвърди заболяването му и да продължи временната му пенсия./24 часа