Днес е Денят на народните будитеби. Моите будители са петлите по комшийските къщи, лампите на площада и бръмченето на първия рейс, болките в костите и рязкото сецване в кръста и, разбира се, далечината светла пред мен.

Николай МИЛЧЕВ
Моите будители са лекарствата с техните смъртни присъди,
стиховете ми и отровата от всякакви новини.
И най-първо от всичко – свети Кирил и брат му Методий,
и Добри Чинтулов, и Левски, който на въжето виси.

Моите будители са Дебелянов, Разцветников и козарят на селото,
и бате Васил – рибарят, и рибите, и черният кос,
и ябълките, и сливите, и агънцето, което блее
и тича към майка си през селския мост.

Моите будители са Слънцето, Луната и печката,
и дървата в печката, които сутрин пращят,
и думите, които цял живот пред мене се пречкат
и не мога, не мога да им угодя.

Моите будители са ръцете на майка и брадата на татко,
масата, столът и обувките, с които излизам навън.
Ръцете на майка и брадата на татко са някога,
а сега е на църквата камбанният звън.

Ето ги моите будители, кръстници и господари –
хубаво ми е да им слугувам и да се въртя пред тях на пети.
И ми е хубаво да те обичам и да ме пари
чаят, който сутрин ми сипваш ти.