Есил - пирдопска етърва на модата
Понеже съм от Златица, знам как някой не бива да изглежда в Пирдоп. Скъпата на сърцето ми Есил Дюран е пресолила модната манджа и се е превърнала в един разкошен десерт от дрехи, който нагарча от сладост. Розовото сигурно отива на разходка по Шан-з-Елизе или Бонд стрийт, но тук изглежда като плакат, сложен с най-добри намерения на площада пред кметството. Каубойската шапка е далечно напомняне за Доли Партън, на която обаче и отива по национални и... интернационални причини. Пак казвам - в Пирдоп може по дънки, но така... При една разходка до медодобивния комбинат Есил вече ще се вслуша в мнението ми. Три синджира перли, дори са повече, но кой ти ги брои. Гаджето въздиша до мен на плажа с варена царевица в устата и през леко британско фъфлене казва, че пък перлите били нечетен брой. Какво да ви кажа...
Ризата на Константин го предшества
Три различни гласа, еднакво убедени, че вечерта принадлежи на тях. Тони Стораро е решил, че спокойствието е новият лукс, Илиян сякаш още търси правилната поза между усмивката и прожекторите, а Константин, както винаги, изглежда готов да превърне всяка снимка в личен концерт. Ако попфолкът имаше Министерски съвет, това спокойно можеше да бъде заседание в неформална обстановка. Само че понякога най-силният акорд остава този на мярката. Стораро този път е оставил настрана сценичната строгост и е заложил на комфорт, който обаче опасно се доближава до домашното облекло. Илиян е избрал най-сигурния ход – естественост без излишни претенции. Константин, верен на любовта си към ефектните десени, отново е доказал, че предпочита дрехите първи да влязат в стаята, а после самият той. Тримата изглеждат повече като приятели на лятна ваканция, отколкото като звезди, които диктуват модата.
Тита - модата, която не пита
Лятото е сезонът на свободата, но не е задължително тя да се простира и върху гардероба. Между банския и вечерната рокля тук е проведен експеримент, който е оставил победител единствено шивача. Шапката създава обещание за френска ривиера, обувките тръгват към гръцки остров, а роклята упорито настоява да бъде и бански, и парео, и вечерен тоалет едновременно. Когато една визия се опитва да разкаже три истории наведнъж, обикновено никоя не стига до щастлив край. Цветовете са свежи и приятни, но кройката е толкова амбициозна, че сякаш се състезава сама със себе си. Модата понякога печели, не когато показва всичко, а когато остави поне една тайна за въображението. Истинската елегантност никога не се нуждае от толкова много процепи, за да бъде забелязана.
Грънчарова оплетена в черно и бяло
Мария Грънчарова отдавна е доказала, че не робува на модните прищевки, а предпочита собствената си естетика. Този път обаче роклята със зебров мотив е решила да привлече повече внимание от самата си притежателка. Десенът е толкова категоричен, че оставя малко място за пресилен финес, за щастие Мария има нещо, което никой дизайнер не може да ушие – достойнство. Именно то спасява тоалета и му придава класа. Понякога обаче дори голямото име печели повече, когато позволи на простотата да бъде най-скъпият аксесоар. Гаджето ми, доял варената си царевица допълва, че ако Мария падне случайно на пътя, някое дете може да я вземе за пешеходна пътека и да пресече.
Мария не е разбрала къде да спре
Мария май е решила да пренесе Малдивите направо в гардероба си. Червената рокля с пера по подгъва изглежда като идея, родена между плажен бар и кабаре, а цветната плетена чанта упорито отказва да избере дали е за пазар в Сен Тропе или за детски летен лагер. Кръглите очила внасят ретро настроение, но не успяват да укротят изобилието от акценти. Понякога по-малкото наистина е повече – особено когато природата вече е свършила цялата работа вместо стилиста. Мария обаче има едно безспорно предимство – умее да носи дрехите с увереност, а това често компенсира модните колебания. Фигурата ѝ позволява смели решения, но вместо няколко силни акцента наведнъж една елегантна сламена чанта или минималистични сандали биха дали възможност роклята да „диша“. Понякога луксът не е в това колко елемента ще събереш в една визия, а колко смело се отказваш от излишните.