"Чаках пет часа на опашка за едни маратонки "Адидас" и имах чувството, че съм спечелил от тотото." С тези думи започва един от най-коментираните разкази във фейсбук групата "България в снимки от миналото", който върна стотици българи десетилетия назад – към живота през 80-те години.

Авторът разказва, че поводът бил разговор със сина му, който чул свои връстници да говорят с носталгия за социализма. Решил да му обясни как всъщност е изглеждало ежедневието тогава – не през политиката, а през очите на едно обикновено момче.
"Да, кебапчетата бяха по 30 стотинки. Да, хубаво си живеехме, защото бяхме млади. Но имаше и неща, които днес звучат невероятно", пише той. И си спомня как любимият му хард рок почти не звучал по радиото, където ефирът бил запазен основно за българска, съветска и народна музика. Новите албуми пък са се предавали тайно от ръка на ръка върху аудиокасети, а видеоклипове по телевизията почти не се виждали.
Интернет нямало, мобилни телефони също. Дори копирните машини били под строг контрол, за да не се използват за разпространение на забранени материали.
Най-силно впечатление обаче прави разказът за пазаруването.
„Дънки просто нямаше. Моите първи бяха от „Кореком“. А когато разбрах, че в ЦУМ може да пуснат маратонки „Адидас“, произведени в България за износ, чаках пет часа на опашка. Когато си ги купих, имах чувството, че съм спечелил от тотото“, разказва авторът.
По думите му дори една футболна топка била истинско богатство.
„В блока имаше две-три деца, които имаха топка. Те бяха най-популярните. Ходехме да им звъним на вратата, за да ни я дадат да поритаме.“
Публикацията предизвика стотици коментари. Едни си спомнят с усмивка младостта, лагерите и безгрижните игри навън. Други припомнят дългите опашки, дефицита на стоки и ограниченията, които са били част от ежедневието.блиц