Истинска енциклопедия от горещи и любопитни истории пазят старите станимаклии от емблематични български филми, снимани някога в Асеновград и околностите му. Един от тях е 70-годишният Крум Марков, който с охота и сантименти се връща към онези години. Като първи секретар на Комсомола в града участва във всички събития, контролирани от партийната върхушка.

Работата и хобито му помагат през седемдесетте години буквално да попадне в "кухнята" на снимките на филми като "На всеки километър", Тютюн", "Иконостасът", " Дами канят"...
Първият телевизор в Бачковския манастир беше закупен от екипа на "На всеки километър", спомня си Марков. Било около 1969-1970 г., в Асеновград месеци наред кинаджиите снимали сцени от телевизионния сериал, който щял да разтърси цяла България.
Един ден решили да отидат на гости на игумена, още при предшественика на епископ Наум, който тогава бил редови монах. Срещата се организирала от Славчо Кисьов, съвипускник на дядо Наум и, разбира се, не без контрола на градското ръководство на БКП. Там били и бъдещите кинозвезди Григор Вачков, Стефан Данаилов, Пламен Пападополус...
Посрещнали ги с джинджифилова ракийка, мезенца, винце, раздали им дори подаръци
Тогава манастирските хора си казали мъката. Много им се искало да гледат сериите от "На всеки километър", ала нямали пари да си вземат телевизор. Още щом се върнали в Асеновград, кинаджиите решили да ги изненадат и със средства от филма купили един телевизор, за да им го дарят.
Дори и антена осигурили. Беше голям, черно-бял, марка "София".
Настана радост голяма и пак отрупаха масата, разказва Марков.
Истински екшън обаче се разиграл при снимките на филма в село Лясково, което се намира в Родопите, на десетина километра от Асеновград. Трябвало да заснемат кадри с взривяване на сграда, обаче пиротехниците пийнали малко повечко и не премерили точно взрива.
Гърмели и снимали до среднощ, а на другата сутрин селското кметство осъмнало с паднал балкон и изпотрошени прозорци. Никой не посмял да влезе в стаите, било опасно за обитаване. Кметът на селото дотолкова се ошашавил, че хукнал към Асеновград. Нахлул морен и потен в градския комитет на партията и докладвал, заеквайки:
"Другарю секретар, в Лясково вече няма народна власт! Кметството падна!"
После падна голям смях, спомня си Крум Марков. В крайна сметка решили, че парите за възстановяването на сградата ще са от бюджета за филма.
Половината лясковци били ангажирани за статисти. Плащали космическата за онова време сума от 5 лева на ден. На местните дотолкова им се усладило, че дали идея Лясково да стане постоянна база на филмовия център "Бояна". И без това било уникално място - с панорамата, калдъръмите, тиклите по покривите на къщите. Ала щом разбраха, че при този вариант ще ги изселят да живеят другаде, се отказаха, разказва Марков.
Особено се радвали станимаклии, когато в града снимали "Тютюн". Били особено активни, защото събирали младежи от целия град за масовите сцени, а и плащали добре. Тогава никак не било за учудване, че можеш да срещнеш из улиците Невена Коканова или друго светило.
Филмовите творци се събирали в кръчма "Бузлуджа" в стария център на Станимака. Една известна гимназиална учителка била лудо влюбена в Йордан Матев, артиста, изпълняващ ролята на Борис Морев. Беше като намагнетизирана, ходеше на постановките му и в столичните театри, но той така и не разбра за страстите, спомнят си местните. /блиц