Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Пловдивчани доброволно ще рецитират стихове. Без тях ще са за никъде

Доказана е огромната разлика и в манталитета, и във възприемането на околния свят, на хората, които са на поетична вълна, в сравнение с тези, които се мръщят с досада, ако им се наложи нещо, свързано с поезията. Точно със стиховете Пловдив ще се прочуе в цял свят. И ще стане за световен пример на гражданско поведение.
Динко ПЕТКОВ

Революционната идея е на група общински съветници. Електронният всекидневник „Пловдивмедия” единствен знае имената им, както и какво са замислили. Ще ги премълчим, като уговорка с тях, че само при това условие ще ни открехнат каква грандиозна промяна предстои под тепетата.
Това, което ще промени живота на пловдивчани, е свързано с поезията. Обществото ни е разтревожено от мрачните черти, характерни през последните години за съгражданите ни. Липса на положителни емоции, несъстрадателност, грубост на възприятията, без галантност, пустош в очите, никакъв устрем. Чалгата е днешната Библия. Жулиета сега е Бг Барбито, а Ромео – Пацо. Вместо „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!”, по-често ще чуеш „Ай сиктир, ма!”. Жените стават все по-пеньоарни и чехлести. Гласовете им звучат като бетонобъркачка. Мъжете по Главната, разгащени, все едно тръгнали да поливат доматите на село
Това вече няма да е така. Поне в Пловдив. Промяната ще дойде благодарение на поезията.
Никой няма да бъде задължаван да предпочете Яворов пред Азис, ще се възторгва от пловдивска поетеса, например, даже да е разногледа и вместо бюста на Николета, е с две сушени смокини. Ще се редят на опашка не за агнешко, да кажем, а за стихосбирки. Напълно по желание и доброволно пловдивчани ще гледат с друго око на поезията.
Каква ще е причината.
Според готвения проект на групата общински съветници предстои невиждана обществена промяна. Стихотворенията вече ще са равностойни на еврото. Ще имат практическо приложение във всекидневния бит.
Сега всички се оплакват от скъпотията. Одират ти кожата, влезеш ли в магазин. И хората все по-малко пазаруват. На никой не му се иска да го обезкостяват финансово.
Скоро няма да е така. Пълниш кошницата с каквото ти душата иска. Без да се притесняваш, взимаш не едно, а две кисели млека, не искаш да ти изтеглят 100 грама сирене, а цяло кило, не гледаш в мръвката да преобладава икономично по-малко месо, а си избираш от най-месестата част. Отиваш на касата, без да ти се свива сърцето как ще ти опразнят джобовете.
Според новоприетите правила за отношение продавач-купувач изискването е единствено на касиерката да издекламираш някое стихотворение. Без значение тематиката. Така ще докажеш, че не си някой льольо, а достоен гражданин. Срещу това сметката ти ще бъде с 50 процента по-малка. Ако пък кажеш и някоя поема – с още 10 процента надолу.
Така ще е в началото само в световните хранителни вериги. В кварталните бакалии продължава по старому. Големите обекти изобщо няма да работят на загуба. Ще са на още по-голяма печалба. От оборота. Клиентите ще се увеличат десеторно. Кой ще откаже да каже някой стих, срещу невижданата досега промоция.
Най-приемливото е, че всеки сам си избира с кое стихотворение ще си напазарува евтино. Единствено за шофиращите автомобили ще има ограничения. Катаджиите няма да пишат актове. Ще кимат одобрително, когато нарушителите на движението обаче започнат да рецитират поезия. Но единствено, ако е ангажирана, а не някаква префърцунена любовна лирика. Задължително следва да бъдат възторжени оди, възпяващи пътната безопасност, разумната скорост, спазването на дистанцията и правилното паркиране. Тук вече се разчита на 345-те пловдивски поети в момента. Те ще трябва да настроят музата си за подобно стихоплетстване.
Долазваш някак си до джипито ти. С троен ишиас и фрактура на бъбреците. Не се търпи от болка. На умирачка. Докторицата обаче е подготвена за такива случаи. Пише ти рецепта за сироп от морски водорасли и за лечебна отрова от усойница. И ти препоръчва терапия със стихосбирка по Здравната каса на лицензиран пловдивски лирик : „Значи запомни, да не ги объркаш! Четеш от тях всяка сутрин на гладно три стихотворения, а вечер две - след ядене. Ще ти изчезне всякакво мравучкане, нито ще те сърби, нито ще ти пари. И ще вдигаш самолета! След 3 месеца пак ела. Авторът издава всяко тримесечие нова стихосбирка, още в печатницата става бестселър.”
Групата общински съветници, инициатори на опоетизирането на пловдивчани, смятат да приложат схемата и в семейството. „Жена, няма ли най-после да свариш някой боб, писна ми всеки ден да ям черен хайвер!”, сопва се съпругът. А тя ще му отвръща: „Боб с леща ще ти сготвя, ама първо да чуя кое ти е стихотворението!”. И прегладнялата и половинка, стъпва на стола и започва предварително приготвения стих: „Колко си хубава! Господи, колко си хубава? Колко се хубави и ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави!”. След 10 минути боб-лещата е сервирана. Абсолютна семейна хармония. Така ще и при лягане. Тя отново започва да се оплаква, че я боли главата. Той обаче не се отчайва, че ще го отсвирят пак. Прошепва й на ушенцето същото любовно стихотворение. С добавка обаче колко са хубави някои други части от тялото й. И главоболът на часа изчезва. Тъщите и свекървите ще бъдат укротявани с поезия. Щом започнат да мърморят и натякват, моментално им се изтърсва някое внушаващо оптимистичното им бъдеще стихотворение. И те ще зачуруликат.
Отиваш в някоя санкционираща институция. В полицията или в НАП. Привикват те да ти четат конско. Ти обаче отваряш стихосбирка и им зачиташ първото попадналото ти стихотворение. Какво ще последна? В полицията, разчувствани: „Ох, извиняваме се, че те разкарваме. Ама друг път да не пребиваш с прът съседа си, само защото е погледнал интимно жена ти! В НАП-а те поглеждат състрадателно: „Извиняваме се, че ви притесняваме. Половин година не сте си плащали данъците. За тежка лихва сте. Но виждаме, че сте на ти с поезията, ще ви изчакаме още година!”.
Така ще бъде и в градския транспорт. Кондукторът няма да ви скача „Абе, миндил, взе ли си билетче!”. Пак ще ви късат билетчето, но непременно придружено с някое стихотворение. С уточнението: „Вие сте любимите ни пътници. Този стих аз го написах, специално за вас!”.
Разбираме, че написаното за предстоящата революционна промяна в Пловдив, звучи утопично. Налудничаво. Като ала-бала дори. Търпение. Групата общински съветници пестеливо открехват: „Пече се!”.

Публикувана на
17 Ноември 2026 година