Само няколко часа бяха необходими на глобата срещу „Кауфланд“, за да превърне социалните мрежи в дерби „Левски“ – ЦСКА. Агитките моментално излязоха по секторите, запалиха факлите и започнаха да се замерят с икономически познания.
Филип АНТОНОВ
От едната страна са евроатлантическите десни акълии, които поне са виждали счетоводен баланс и разбират горе-долу какво означават инвестиционен риск, търговски партньор и предвидима държава.
От другата е обикновеният Ганьо, който иска всичко да му е евтино, но си представя икономиката като хоремаг: ако германецът е лош, гоним го и още на следващия ден на негово място идва бай Пешо с касетка розови домати и морално чистото сирене.
Само че веригите няма да си тръгнат заради една глоба.
Налели са стотици милиони в магазини, складове, логистика, земя, техника, и реклама за формиране навици у клиентите. Няма да заключат халетата и да оставят ключовете под изтривалката, за да може българският земеделски производител безплатно да си открие магазин вътре. Който си представя това, вероятно вярва и че като фалира една банка, парите от сейфа се раздават на опашката пред клона.
Първо, „Кауфланд“ ще обжалва глобата до дупка. После ще замрази част от инвестициите, ще се откаже да открива обект в Сунгурларе, няма да увеличи следващата година заплатите на служителите си (отново български граждани), ще натисне още малко разходите и доставчиците и ще вдигне цените там, където пазарът му позволи. А глобата няма да бъде платена от някакъв безплътен германски капиталист, който си седи в замък край Щутгарт и плува в златни монети.
Сметката ще бъде разпределена между собственика, доставчиците, служителите и клиентите. Познайте върху кого най-лесно се прехвърля?
Върху вас, разбира се. Върху същите хора, които сега пишат във Фейсбук: „Браво на Радев, най-после някой да им покаже на тия немски изедници!“.
Хората няма да спрат да ходят в „Кауфланд“ и „Лидл“.
Там има паркинг, магазинът често е по пътя между работата и дома, работи до късно, има огромен асортимент от стоки и човек вече знае на кой рафт стоят млякото, памперсите, бирата и препаратът за тоалетна. Потребителските навици не се променят с една глоба от КЗК. Българинът няма внезапно да остави автомобила, да вземе плетената торбичка и да се върне на кооперативния пазар, където баба Пена лично му е откъснала домата призори.
Веригата просто ще стане малко по-скъпа. А когато големите играчи повишат цените, останалите получават алиби и те да направят същото. Не е необходимо даже да се събират тайно в мазе и да си разпределят пазара. Всеки вижда цените на другия. Ако конкурентът продава кашкавала с две евро по-скъпо и клиентите продължават да го купуват, защо ти да останеш по-назад?
Така цените ще се повишат и в другите магазини. Инфлацията ще получи още едно малко държавно побутване, а прочутата „Кошница с грижа“ окончателно ще се превърне в кошница с ужас – с още малко вода, с още малко палмово масло и с много повече държавническа загриженост.
Въпросът не е дали обичаме „Кауфланд“. Въпросът е дали разбираме как работи пазарът. Ако веригата е мачкала български производители и е нарушавала закона, нека понесе санкция. Но ценова политика не се прави само с глоби, както хирургия не се прави само с тесла.
Тази работа се прави с разговори, договаряне, ясни правила за таксите към доставчиците, прозрачност, реална конкуренция и пропорционални санкции. Сядат правителството, веригите и производителите и търсят решение, при което доставчикът не е смазан, магазинът продължава да инвестира, а купувачът не плаща накрая цялата сметка. Това се нарича управление.
Само че когато нахлуеш с ботушите върху германския бизнес, последиците няма да останат само в супермаркета. Германия не е само „Кауфланд“ и „Лидл“.
Има германски заводи, производствени предприятия, доставчици, банки и компании, които осигуряват работа на още десетки хиляди българи. Има правителство, посолство, търговска камара и огромно влияние в Европейската комисия. Урсула фон дер Лайен все пак не е китайка.
Най-важния извод е друг. С такива глоби, нито КЗК, нито Радев решават проблема с цените. Така се прави зрелище.
И Колизеумът отново ще се напълни. И кръв ще има. Само хлябът ще става все по-скъп.