Държавата да започне проверки и в частните болници, не само в хранителните магазини, и да проучи как се формират цените на услугите в тези здравни заведения. За повечето хора, особено за пенсионери, те са непосилни. За това апелират възмутени от покачването на цените и на здравните услуги.
Здравеопазването в България е лукс, особено за пенсионерите. И ако повишаването на цените на някои храни е оправдано с фактори като ток, суровини, транспорт, торове и др., на какво ли основание се качват здравните манипулации, да не говорим за лекарствата, пита възрастен пловдивчанин в писмо до редакцията. Той страда от макулна дегенерация - заболяване на централната част на ретината (макулата), което води до постепенно влошаване на централното зрение, необходимо за четене, писане и разпознаване на лица. Единственото лечение, което само да стопира заболяването, но не и да го елиминира, било поставянето на инжекционен разтвор в окото, или казано на медицински език anti-VEGF терапия, която била с продължителност по преценка на лекаря. Допреди три месеца само за поставянето на инжекция цената била 125 евро, като лекарството с цена около 400 евро се поемало от Здравната каса. Преди няколко дни отишъл за поредна инжекция и с разочарование разбрал, че услугата само за поставянето е вдигната на 150 евро, колкото е половината му пенсия.
Човекът подозира, че клиниката необосновано надува цените, но пък за това трупа печалба. И се аргументира със следния пример: "Преди ползвах услугата на болницата - поставяха ми инжекцията с тяхно лекарство, без да минавам през Здравната каса, и плащах по 175 евро. Посъветваха ме да подам документи в Здравната каса, тъй като в моя случай съм имал право на три безплатни медикамента с един протокол, които да ми се поставят в окото. Докато чаках протокола от НЗОК, минаха около 2 месеца.
Междувременно разбрах, че в клиниката са вдигнали цената на 200 евро, ако пациентът не минава през Каса, а с инжекция от Касата цената станала от 125 на 150 евро. Недоумявам на какво основание за безплатно за пациента лекарство съм принуден да плащам и в двата варианта - без значение дали ползвам НЗОК, или не, възмущава се пенсионерът?".
В България цените на услугите в частните здравни заведения - болници, ДКЦ-та, медицински центрове и лаборатории, не се регулират или определят от държавата, точно като при хранителните стоки, а се формират на пазарен принцип от самите лечебни заведения, т.е. цари свободно ценообразуване. Ценовата политика се определя на базата на търсенето, предлагането и конкуренцията на пазара. Определящи са също репутацията на лечебното заведение, квалификацията на специалистите - професори, доценти, водещи лекари, както и комфортът на базата. И докато при храните държавата прави опити да сложи юзди на летящите цени в търговската мрежа, макар че за това липсва законен механизъм, то регулирането на цените с частните болници е кауза пердута. Единственото нещо, за което държавата ги задължава по Закона за лечебните заведения, е да поддържат актуален ценоразпис, който да е публичен и достъпен за пациентите. А оттам насетне всеки решава според джоба си.
Печалби за милиони евро

Университетската многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Пълмед“ ООД - Пловдив се нареди сред най-печелившите здравни заведения в страната за 2025 г. Това сочи национална класация на Информационната система за българските предприятия BEIS, която е част от Българската стопанска камара. За посочения период „Пълмед“ е генерирала печалба в размер на 25 328 000 лв., с което се нарежда на второ място.

Браншовата класация оглавява „Аджибадем Сити Клиник“ ЕАД - София с внушителна печалба за 2025 г. в размер на 48 958 000 лв. Водещото българско дружество в сферата на здравеопазването е част от международната здравна мрежа Acibadem, базирана в Турция, и световния холдинг IHH Healthcare Berhad. Създадена през 2016 г., групата “Аджибадем Сити Клиник“ е обединение на болница Токуда и City Clinic заедно с Acibadem.

На десето място по печалба (с 8 356 000 лв.) в топ 10 сред здравните заведения за 2025 г. се нарежда Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД - София. Капиталът на акционерното дружество е със смесена собственост, като контролният пакет от почти 72 процента е на държавата, представлявана чрез Министерството на здравеопазването. Останалите дялове са общинска собственост.

Държавните болници с огромни задължения

По данни на „Капитал“, отчетите за полугодието на най-задлъжнелите държавни клиники в България показват обща тенденция - просрочията и задълженията на най-проблемните като финансови резултати лечебни заведения се увеличават масово. Освен задържането на цените на клиничните пътеки, инфлацията и увеличаването на минималните заплати и оттам - разходите за персонал, което важи за всички, зад някои от тях прозират и неизпълнени задължения на държавата и на Здравната каса. Повечето държавни болници се справят с нарастването на разходите и не генерират просрочени задължения. Министерството на здравеопазването обаче е изправено пред сериозните решения да се справи с тежкото финансово състояние на големи софийски болници като "Св. Екатерина", Националната кардиологична болница, УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Майчин дом" и УМБАЛ "Лозенец", както и с критичното състояние на "Св. Анна" - Варна, "Христо Ботев" - Враца, областните болници в Ловеч и Търговище и др. В същото време в частните болници около и над 90% от приходите са също от Здравната каса, както и при държавните, което пък поставя въпроса защо те не са на загуба, и на него трудно може да се отговори само с факта, че пациентите доплащат за лечение в тях./марица