От около седмица гледам някаква луда хиперактивност у бившия корифей на профсъюзното слово доцент Любослав Костов. Автор на патетични постове с псевдо лява насоченост и прясно провъзгласен доцент в меката на икономическата мисъл у нас – УНСС. Учебното заведение – истински производител на оръжия за масово поразяване, тип „български щампиран икономист“.

Филип АНТОНОВ
Задълбочих се в последното му творчество и открих две неща. Първо – внезапна, пламенна любов към Румен Радев и прогреса, която преди това се изразяваше в чиннопочитателно ухажване на модела Борисов-Пеевски. И второ – едно дълбоко преклонение пред изкуствения интелект.
Абе, господин доцент, вземи малко ги редактирай тези текстове, бе! Вземи, дай някое евро за по-скъп модел, а не карай само на безплатното Gemini от Google – така, по социалистически. През последната година нямаш и един ред, който да не е прекаран през машинката.
И още нещо. Като си качваш видейца от „знаменитите“ си участия, защо им слагаш музиката от филма „Гладиатор“? Ти за гладиатор ли се мислиш, или за борец с олигархията, на която слугува 12 години в казионния профсъюз? На пост за пенсиите си слагаш снимка в бял костюм. На следващия – надникваш загадъчно от тъмнината, потънал във философските дълбини на познанието. Че то дори фолк певиците не си слагат такива снимки, брат! Сериозно, това издава тежки комплекси.
Пък после се замислих: за какво се дразня на човека? Това може – това прави.
У нас има тотална деградация на елита. И тя е с дълга продължителност. Първо, след 9 септември 1944 г. военният, стопанският и интелектуалният елит е смлян. Но не напълно. Например част от интелектуалците се „презаклеват“ и примерно талантлив писател като Елин Пелин забравя за срещите с Борис Трети, за да почне да пише „правилни“ опуси. Не ги съдя – такива са още стотици. Не ги съдя, защото поне са запазили живота и битието си, а и са облагородили пролетарския строй. Последното го казвам без ирония. Талантливият човек може да облагороди дори нещо изначално грешно.
Та върху елита, създаден от соца, легна и елитът на БСП след промените. Каквото и да говорим, Младенов, Лилов, Луканов бяха имена и хора с капацитет – особено последният. Да не говорим в интелектуален план какви говорители имаше. Велислава Дърева, младият тогава Валентин Вацев, Стефан Продев, та, Бога ми – Йордан Радичков беше депутат от БСП, а за качествата на юриста Любен Корнезов всички още говорят с възхита.
Днес работата е опряла до Любослав Костов, защото „Прогресивна България“ не е нищо друго освен специфична реинкарнация на БСП.
Е, знам, че си има и „автентично БСП“, а Крум Зарков притежава определени качества, но масата, гласувала за социалистите едно време, днес си има за водач Радев. Е, сложете сега Корнезов до Пепи Витанов… еми, смях в залата.
Или да ви попитам: защо не взехте в редиците си Татяна Дончева? Пак щеше поне малко класа да придаде на парламента. Сложете до Дончева „малкия хладилник“ Слави с поршето и ще разберете разликата.
И министрите ви издишат. Айде, сложете до Милошев, да речем, Стефан Данаилов… еми, различно стоят.
Впрочем същият проблем го има и вдясно. Сложете Мирчев до Костов, Гюров до Петър Стоянов или Божанов до Стефан Савов. Потрес, нали? Старата гвардия потъна в годините на Facebook, TikTok и ChatGPT. Тя имаше своите огромни грехове, но свърши някаква работа – освен за себе си, и за страната си.
Иначе по настоящата ситуация какво да кажем? След година някой следващ ще се оправдава с „тежкото наследство на Радев“. Така, както се оправдавахме със сглобката, с Борисов, с Тройната коалиция, с Царя, с Костов, с Виденов, с тоталитаризма, та чак до османското иго.
Това е вечният български цикъл – всеки търси вината в предния, но никой не гледа себе си.афера, със съкращение, заглавието на Повдивмедия