Храната в едно от най-големите лечебни заведения в страната предизвика остър обществеен отзвук. Пациентка в УМБАЛ „Свети Георги“ на име Галина Станкова изрази бурно недоволство в социалните мрежи заради качеството на предлаганото меню, определяйки го като „помия“.
Пациентката подчертава изключителната си благодарност към младите лекари и медицински сестри в болницата, които се грижат за болните с изключително внимание, търпение и топлота.
Според нея обаче е обидно всеотдайността на медицинския екип да бъде обезсмисляна от качеството на храната. Гневът ѝ е насочен към фирма „Чили 1“ ЕООД, която приготвя и доставя ястията за пациентите до финализирането на нов договор по обществена поръчка.
В публикацията се посочва, че новата обществена поръчка (с номер 537215-2026) е с прогнозна стойност от над 10 милиона евро без ДДС и предвижда около 1000 хранодни дневно, което поставя сериозни въпроси за контрола върху изразходването на публични средства.
Описвайки ежедневното си меню, Станкова посочва, че сутрин са ѝ сервирали блудкава течност с мирис на бисквити, жълто-кремава каша с парченца, приличащи на сирене, и преварен чай с отвратителен вкус.
Далеч по-сериозен обаче е проблемът със здравословната безопасност. Тъй като пациентката е с изрична медицинска забрана за консумация на захар, тя установява, че сутрешните напитки и чай са със сладък вкус.
Поставени са въпроси кой реално проверява състава на храната и кой би понесъл отговорност, ако подобни несъответствия навредят на здравето на хората.
В позицията си авторката обръща внимание и на факта, че същата фирма има сключен договор с Община Пловдив на стойност над 1,3 милиона евро за доставка на топъл обяд за нуждаещи се граждани в районите „Тракия“, „Източен“ и „Южен“.
Това според нея прави въпросите за контрола на качеството, хранителната стойност, условията на приготвяне и спазването на диети изключително належащи.
Позицията завършва с категоричен призив:
„Болният човек не е поредната порция в една счетоводна справка! Пациентите заслужават отговор – това не е претенция за лукс, а за качество, контрол и елементарно човешко отношение.“