Преди 166 години на днешния ден българският народ роди един непокорен дух, който вече повече от век и половина вълнува сърцата и умовете ни със своята възвишена любов и изгаряща омраза, сила и дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост за свободата на България. Да, много е изписано и изречено за Христо Ботев! Да, каквото и да бъде казано днес, би изглеждало бледо, познато и изпразнено от съдържание!
1848 година, 6-ти януари, Калофер, ражда се не само синът на известния даскал Ботьо Петков и жена му Иванка, ражда се българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил изключително много на поколения напред.
Ботев – това е поетът,
Ботев – това е публицистът,
Ботев – това е революционерът
Толкова много лица събрани в една личност, превърнали се в нарицателни, заместващи дори неговото рождено име !
Творчеството на гениалния поет Христо Ботев бележи върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха. Ботев е онази личност, която вижда най-далеч във времето, изразява най-пълно всенародните настроения. Създател на неголямо, но изключително по художествените си качества творческо дело, Ботев оставя литературно наследство, което надхвърля границите на българската национална култура и придобива общочовешка значимост. Това качество на Ботевото художествено дело е най-мощно изразено в поезията му, която е ярка смесица от страстно отрицание на робството и дълбок стремеж към свободата като висша цел, като национален идеал.
Мисля, въпросът дали Ботев е велик поет, е излишен. Само великите поети са като високите планини - имат многотрайно ехо. Техните слова се повтарят на всички езици, прескачат границите на своето време, будят човечеството за истината, защото са създадени на езика на сърцето.
Но Ботев е не само поетът, той е и яркото публицистично перо, което освен елегичните настроения, успява да придаде, със сатирична жлъч и яростна ненавист, въжделенията на възрожденска България. Осъзнал потребностите на своето време, Ботев рисува суровата реалност и изисква от читателя активно и категорично отношение по поставените проблеми за свободата на Отечеството. С пластични картини и философски размисли, с условни и реалистични образи той атакува съзнанието на своите съвременници, за да ги приобщи към един нов революционен идеал, който обединява националните ценности със социалните и общочовешките. Младият публицист горещо вярва, че „има само едно бъдеще за България – бъдеще светло, защото редом с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.”
Въоръжен с изящната си българска реч, Ботев запалва с творчеството си клада, на която с възторг и преклонение пред род и Родина полагат младия си живот самият той и неговите другари. Факт е енергичната революционна дейност на Ботев след 1873г. Обесването на Апостола – Васил Левски - сякаш попарва надеждата на българите, а на вътрешната комитетска организация е нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т.нар. “стари”. Именно в този момент изпадналият в криза Български революционен централен комитет има нужда от здрава ръка и точно тогава, за добро или за зло, начело застава самия Ботев. За него е ясно, че за свободата се воюва.
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
Започва подготовката за бъдещия бунт, останал в историята като най-кървавия срещу османската власт - Априлското въстание. Събират се средства и оръжие, както и способни дейци, които да се изправят срещу поробителите, но преждевременното избухване на Априлското въстание оставя Ботев настрана от събитията през 1876 г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг. Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Въпреки очакванията малко са присъединили се към нея - ужасът на Априлското въстание е все още пред очите на българите. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината и на 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите истински патриоти.
Великите синове на България са много и един от тях е Ботев - превърнал прекрасната си личност в непробиваема сплав от ярък талант, неподправено родолюбие и възвишен стремеж към общочовешките идеали. Малко са днес тези, които биха поставили в основата на житейското си кредо изумителната възвишена цел: „Но стига ми тая награда – да каже нявга народа: умря сиромаха за правда, за правда и за свобода…”
Още Захари Стоянов бе казал, че само тя, историята, трябва да каже какво място ще заеме Христо Ботев между българските списатели и поети, патриоти и дейци.
Никой от нас не може и не трябва да остава равнодушен, чувайки името Христо Ботев!
Времето, уважаеми пловдивчани, е скъперник и отбелязва с печата на безсмъртието само истински прекрасните подвизи на онези, които успеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и самоотвержен живот. А Ботев бе сред тях!