Колкото и да се възмущават западните лидери от руската дезинформация (която, да, е реален проблем), никога не бива да си въобразяваме, че това не е двупосочен процес. Внезапната вълна от новини, според които някаква удобно анонимна "европейска разузнавателна агенция" твърди, че Кремъл се страхува от преврат, подозрително прилича повече на психологическа операция, целяща да породи параноя сред руския елит, отколкото на сериозна оценка.
Твърди се, че личната охрана на Путин е била драстично засилена, не само за да го предпази от все по-честите и широкообхватни удари с украински дронове, но и по-специално защото от началото на март Кремъл и самият Владимир Путин са загрижени за риска от заговор или опит за преврат, насочен срещу руския президент.
По-конкретно се твърди, че Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия до 2024 г. и сега секретар на Съвета за сигурност на страната, "е свързан с риска от преврат, тъй като запазва значително влияние във висшето военно командване".
Застаряващият Путин може наистина да се страхува от пряка украинска атака, а неговите преторианци от ФСО (Федералната служба за охрана), както всяка друга служба за сигурност, са едновременно професионално параноични и отзивчиви към тревогите на своя шеф. Напълно вероятно е охраната около президента да е засилена, независимо дали те смятат заплахата за реална или вероятна. Ограничаването на съботния парад по случай Деня на победата в Москва изглежда има за цел да не се създава прекалено очевидна мишена за украинска атака.
Руската система за сигурност е внимателно организирана, за да сведе до минимум риска от преврат. Различните военни и паравоенни сили се уравновесяват взаимно, а ФСО е пълна с лоялни лица и разполага с правомощия да наблюдава всеки, когото счете за необходимо.
Представянето на Шойгу като конкретен пучист е особено смешно. Справедливо или не, той пое основния удар на критиките във въоръжените сили за провалената първоначална инвазия и последващите провали в командването, стратегията и снабдяването. Беше проведена мащабна кампания за уволнение, преследване или отстраняване на неговите приближени в министерството. Офицерите, с които той беше свързан, включително началникът на Генералния щаб Герасимов, когото той назначи, демонстративно се дистанцираха от него.