Репортер на „Пловдивмедия” вчера узна по свои канали, че предстоят предсрочни парламентарни избори. Отдавна се говори за тях, но все още не е обявена официалната дата. През това време успяха да сменят президента. Нямаме вече Първа дама, имаме Първи господин.
Динко ПЕТКОВ
Изборите още са в морето, партийците вече са сложили предизборния тиган. И се подбират помежду си кой да бъде в него. Листите все още скришом се редят. Ползват се хватки от борбата, кунг-фу, художествената гимнастика, крошета, къчове, пардон – тъчове.
Чува се кукуригане, кудкудякане, ръмжене, съскане, мяу-мяу. Изпускане на гъзове чак, поправка на газове.
Един бивш областен управител, досегашен сакъ депутат, се е качил на предизборния полог закукуригал. Електоралните кокошки го гледат с възхищение. Очакват, че като влезе отново в парламента, яйцата, които снася, ще са златни. И те ще бъдат вече не свободно отглеждани, а златни кокошки. „Тоя какво се разкукурига! Аман, не се вижда какъв е проскубан, а ми се прави на гащат петел!”, коментират нежълтопаветни под тепетата. На него не му дреме. Кукуригането му е майната. Хваща дикиш по изборите.
Наблюдателни твърдят, че нощно време на Главната кацал самолет. Репетиционно. Маркирал каква позиция да заеме в изборното градче. Пилотът слизал с вдигнат юмрук. „Хелоу, майни!”, поздравявал той на американски език. „Доживяхме, Той слезе на Земята. Месията!”, възкликва докарана нощна масовка. „Ала-бала. Лапнишарани в Пловдив колкото щеш, ще му повЕрват!”, маха обезверено с ръка окъснял пловдивчанин - очевидец на предизборната тренировка.
Чува се силно ръмжене. „Майко мила, пак ли Ти!? Не се ли кротна, бе! Колко пъти ще депутатстваш? За цял месец агитация ще умиришеш Пловдив на джибри. Ще се оглеждаме да не ти трепне ръката и да ни опръскаш с Н2О. Бактън, от всеки билборд ще ни зяпа дългопишкова физиономия! Не, не, ще ходим да берем гъби”, реагират отказващи се още от сега да гласуват.
Долавя се съскане. Не е като от старите избори. Съскащата тогава фаворитка се отказа от политиката. Съска другаде. Новото съскане е от листа с препасани мечове. Да не смееш да минеш покрай тях, присмивайки им се, че са „барабар Петко с мъжете”. Рискуваш да те клъвнат.
Най-много се разнася „мяу-мяу”. От различна партийна разцветка. Умилкващо се, отъркващи се гальовно, шепнещи на ушенце: „Пак ще дойде Девети септември!”. И такива с козина кърмъзъ. Мяукането им е шербетно. Внушават усещане за следизборен рахат. И ядене на корем на дюнер.
Най-силно, чак отчаяно, мяучи групичка. Размяукали се като за последно. Все едно се прощават с избирателите. „Ферарито с цвят червен" ще го гледате само на снимка. Нивата не искаше шоу, искаше мотика. Как пък не се научихте поне от коя страна се хваща!”, одумват ги с жалост гласоподавателите под тепетата.
Най-дръгливите най-силно мяукат. Разгонено. Не мъркат. Зъбят се. Сякаш са някакви тигри, а не копейки.
Не е още потвърдено кога ще ходим на избори. Явно ще ходим. Щем-не щем. Уви, както сме ходили досега. Не с ритник и пращане на майната. Е, поне да им покажем, че не сме предизборна рая – с изпускане на гъзове, поправка, - на газове.