"Разбита съм. Защо си отиде? Той си знае и дано там горе да му е по-добре. Дано го посрещнат мама и татко (големите актьори Наум Шопов и Невена Симеонова б.р.) - те много го обичаха.". Това изплаква Лиза, съпругата на големия художник Кольо Карамфилом, чието погребение е днес.
Кольо Карамфилов, който си отиде в неделя. Най-колоритният представител на пловдивската бохема почина месец, след като навърши 50 години. Тежък кръвоизлив в стомаха е причина за фаталния му край. Почувствал се зле, потърсил фелдшера в Садово, където напоследък се пресели да живее в ателието си. Лекарите в университетската болница "Св. Георги" не могли да му помогнат. В петък е бил на изложбата на Радул Шишков в Градската художествена галерия."Беше в изключително добро настроение", разказа синът на художника Димитър Шишков. После Карамфилов събрал компания в Садово да продължат приятната вечер. Той обичаше да казва: "За свободния дух почивен ден няма. Аз съм на щат при Господ, не на държавата."
"Той имаше способността от нищото да направи прекрасно платно. Тая магия, която много малко художници я могат. Казваше ми: "В моите картини държа да има разказ, история", покрусен е художникът Румен Жеков, който заедно с Карамфилов са от основателите на група "Ръб". Остави син Росен, който е от първия му брак с Ина Дамянова - художник керамик. Момчето е с детски паралич и е студент в Пловдивския университет. Вече има издадени 2 стихосбирки. Карамфилов правеше всичко, за да му осигури спокоен и достоен живот. Беше му наел малко апартаментче, където да живее с приятелката си и социален помощник. Затова момчето научава за смъртта на баща си от фейсбук!
Карамфилов признава, че отдавна е търсил спасение от големия град и затова се и преселва в Садово. Остави забележително наследство от картини и скулптури. Изкуствоведи се удивляват на умението му да работи със сложни цветове, макар да е далтонист. В последните години откри своя галерия в Пловдив UPARK, където организира благотворителна изложба за набиране на средства в помощ на изгорялата сцена на театъра./24 часа
Тъй рече Кольо Карамфилов:
Ако ще ходиш някъде, си купи бензин, изсипи го на пътя, по който си въобразяваш, че ще минеш, запали си цигара и хвърли клечката. Ще забележиш колко много си изминал.
* * *
Облаците не могат да се изтрият от гледане...
* * *
Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза...
* * *
Да разсипеш усмивка върху официалния си костюм... на това му казвам събитие!
* * *
Изглежда, всички сме в една сКептична яма.
* * *
...И като ви писне, писнете и вие...!
* * *
Любовта е като връх на планина. Но изкачиш ли го веднъж, трябва да се вкопчиш в него и да не слизаш обратно. Иначе си изгубен.
* * *
Цифрата 50 е страшна! Тежи, та се не трае! Не на мен! Аз съм си на 18, истински абитуриент, автентична майна, стопроцентов хулиган.
* * *
Така и не се научих как се краде синьо от изгрев...
* * *
Отдавна живея с максимата, че не може да мине един ден, без нещо да те изненада. Трябва да си откраднеш нещо от този ден.