Първият демократичен кмет на Пловдив инж. Николай Сомлев издъхна, покосен от масивен инфаркт на 67-годишна възраст. При управлението на Симеон Сакскобурготски той беше назначен за управивител на ВиК под тепетата. Уволниха го, защото отказа да бъде включен в копупционни схеми, твърди адвокатката му Рени Маврова. Шест години го разкарват по съдилища, но нито едно от четири обвинения не се доказа. От Апелативен съд ми присъдиха 50 000 лв обезщетение. Тези пари, обаче не можеха да компенсират докараните му два инсулта и диабет.

Динко ПЕТКОВ

Инж. Сомлев беше като трън в очите и на държавната, и на местната власт. С факти и документи той доказваше, че водите на Марица престъпно се замърсяват от утайките на града, който тайно нощем се изхвърлят в реката. Освен зловоние, нечистотиите причинявали и куп болести на пловдивчани, твърдеше той. „В Одринско и в Гръцко, през където тече Марица, хал хабер си нямат каква екологична бомба им се носи по реката от Пловдив. Ще стане международен скандал”, казваше бившият пловдивски кмет.
„Не може само 50 000 души в Пловдив да плащат вода, а цената да се надува, заради тези, които я ползват на аванта. Имаше една песен „Искам да съм негър в щата Алабама...” Аз пък искам да съм циганин в Столипиново и да не си плащам водата...”, заяви приживе пред Plovdivmedia инж. Сомлев. Смяташе с Националната асоциация на потребителите на обществената услуга да съдят ВиК за дискриминация на пловдивчани, които са коректни платци. Твърдеше, че, в ромските махали за питейна вода не е внесен нито лев още от времето на Тодор Живков. Месечно в Пловдив се харчели по 5 милиона кубика вода, от тях 3.5 млн. обаче не се плащат. За това и съвестните клиенти броят на ВиК по 1.50 лв. на кубик, макар себестойността да е не повече от 90 стотинки.
„С тези надути цени се плащат онези 3.5 млн. кубика, твърдеше бившият ВиК-шеф. – Ще докажем в съда, че цената е надута , а коректните граждани плащат вода, изхарчена от други. Това е практика на политиците през последните 20 години. Всеки гледа да спечели циганските гласове за изборите с подобни популистки ходове”, негодуваше инж. Сомлев.
Цар Киро никога не си е плащал водата, твърдеше още той. Като управител на ВиК още през 2003 г. накарал инкасаторите да събират от всички длъжници сумите за вода: „Тогава дойде пребита инкасаторката от Катуница. Пострадала защото дръзнала да инкасира водата и в къщите на цар Киро. Написах докладна до началника на РДВР в Пловдив ген. Валентин Петров. Не последва ни дума, ни стон... На Цар Киро му начислихме , за три години назад сметка за вода от 20 000 лв. – максималното, което позволява законът. Дадох му две седмици срок да си плати борча. Когато това не стана, пратих 5 багера в Катуница и прекъснах водата на Рашкови.
Позвъни ми лично тогавашният външен министър Соломон Паси и ми нареди да възстановя захранването. Питам, какво общо има Соломон Паси с Цар Киро и защо един външен министър се намесва в такъв криминален случай? Това е лицемерието на властта”.
Инж. Сомлев разкри, че на третия ден, след като врътнал кранчето на Рашкови, му се обадил непознат мъж, който го обсипал със закани. „Като дойда, ще ти счупя главата!”, заплашил човекът от другата страна на слушалката. Представил се като Бойко Рашков. „Като чух фамилията му, помислих, че е някой от фамилията на цар Киро, разказва Сомлев. – Той обаче се оказа главният следовател на България, преди да разтурят НСС. Закани ми се още, че ако не пусна водата на цар Киро, няма да бъда жив”.
Той не се поддал на заплахите. Синът на Кирил Рашков внесъл 300 лева за старите сметки за водата и подписал декларация, че ще изплати дължимото. Малко по-късно инж. Сомлев претърпява инцидент на водохранилището на Бунарджика, левият му крак е почти откъснат. Докато е в болницата, бързат да го уволнят. След това цял куп прокурори го подгонват по измислени обвинения. Всичко това, което го сполетяло, смята той, е свързано с Цар Киро и покровителите му.
Приживе Сомлев се шегуваше, че е от стар дворянски род и е наследник на несметно богатство за 2 милиарда долара. Прабаба му Цветанка била придворна дама при руския цар Александър II. Омъжили я за най-богатия българин в Османската империя Дедьов. Той притежавал 450 000 декара земя и гори в край Одрин. Сомлев пазел документи за тях.
През 1909 г. имотите са разграбени. Прабаба му идва в България – в Панагюрище. Умира на 28 години, имала е четири дъщери. Млад умира и мъжът й. Фамилната им къща е архитектурен паметник, от Дедевата къща я прекръстват прекръстена на Джуджевата. Национализирана е след 9 септември и става за резиденция на ловец № 1 при социализма Пенчо Кубадински.