Бруталното убийство на 37-годишния Георги Кузев от група озверели тийнейджъри донесе зловеща слава на Младежкия хълм, който повечето пловдивчани предпочитат да наричат Джендем тепе.
Кървавата история напълно пасва на старото му название, защото на турски "джендем" означава ад. Някога са наричали така най-високото пловдивско тепе (283 м) - понеже е представлявал пълен пущинак, а и е бил в покрайнините на тогавашния град. Иначе хълмът се е радвал и на по-красиви и дори поетични имена. Според гръцкия историк Цукалас първоначалното му название било Хълм на нимфите. Други автори твърдят, че най-старото име било Кендрисос. Турците също редуват няколко имена: Чигдемтепе (Минзухаров хълм), Джунтентепе (Шафранов хълм), а Евлия Челеби го нарича Tschaly tepe (Звънчев хълм), пише историкът Владимир Балчев, един от най-големите летописци на Пловдив.
Как е изглеждало тепето преди повече от 18 века, може да се види върху монета на император Каракала (211-217). Изображението показва дървета, храм на Аполон и друга по-малка сграда, в която се събирали даровете.
Любопитно е, че и в германските карти е означен като Tschieten tepe (1863) и Šeitan tepe (1878), което ще рече Дяволски хълм. Преданието носи, че нощем от недрата на тепето се носело страховито бучене, което родило и убеждението, че тук се намират вратите към преизподнята. Легендата става плашеща реалност през 1928 година по време на страховитото Чирпанско земетресение. Вторият му трус с магнитуд 7.0 удря района на Пловдив и нанася огромни разрушения под тепетата.
Тогава Джендем тепе се тресе, а наоколо се чува мощен гръм като от преизподня
Днешното официално название се появява през 1950 г. в зората на соца, когато комунистическата власт решава да почете младежките бригади, които изграждат панорамния път до върха. Преди това стратегическото разположение на тепето е оценено от германците, които по време на Втората световна война
разполагат на него радарна станция за противовъздушна отбрана.
Твърди се, че от Вермахта изкопават и подземни бункери, но впоследствие входовете към тях са затрупани.
Иначе проучването на хълма започва в началото на миналия век, но едва през 1936 г. видният пловдивски археолог Димитър Цончев провежда мащабни разкопки. На самия връх се откриват основите на древен храм на Аполон Кендрисийски. На мраморните отломки личали изображения също на Артемида и на нимфи. Гръцкият историк Апостолидис предполага, че там е имало мраморна фигура на Аполон. Впоследствие на същото място била изградена християнска базилика. В Античността наоколо били издигнати вилите на заможни пловдивчани. През ХІХ в. земеделците често се оплаквали, че плуговете непрекъснато закачат големи мраморни плочи и колони. Имало и много могили, но иманярите ги претарашили отдавна. В годините преди Освобождението подножието на Джендема е известно като Сарай кър, понеже наблизо се намирало имението на местен бей.
Днес Младежкият хълм е доста оскъден откъм дървета, но до средата на ХІХ век по хълма се издигали вековни дъбове и брястове. По стръмнините били направени тераси, върху които се отглеждали лозя. На самия връх се намирал имотът на иконом Константин, автор на първото описание на Пловдивската епархия. Книгата била издадена на гръцки език във Виена през 1819 г. В първите години след Освобождението обаче тепето съвсем олисяло и се превърнало в любимо убежище на змии. Чешкият пътешественик Йожеф Тоужимски разказва, че скалите били пълни със соколи и ястреби, а по върха гнездели сови.
Печалната традиция местните управници да са най-голямата заплаха за пловдивските забележителности не подминава и Джендем тепе. През 1906 г. Общината разрешава на софийското акционерно дружество “Изида” да направи фабрика за павета, използвайки скалите на хълма. Кариерите за нула време отхапали голяма част от тепето, което вдигнало на бунт гражданите. Последвали скандали и съдебни битки, докато през 1932 г. дружество “Изида” било изгонено. Веднага след това кметът Божидар Здравков започнал да гради водопровод за напояване на тепето, а на самия връх бил издълбан голям басейн, за да се ползва като резервоар. Следващата стъпка била да се пристъпи към мащабно залесяване, като още през 1933 г. са засадени 80 000 дръвчета.
Офанзивата обаче секва по нареждане на германския архитект професор Херман Янсен, който изготвя генерален градоустройствен план на Пловдив. Той нарежда да спре залесяването и да се затрупа водохранилището на върха.
В годините на соца властта се нагърбва да превърне хълма в един от най-атрактивните градски паркове. На 23 септември 1979 г.
е открита легендарната детска железница „Знаме на мира“.
Трасето й е с дължина над 1 км и преминава през подножието на хълма, включвайки мост, прелез, гара „Пионер“, тунел и панорамна естакада на спирка „Снежанка“. Това остава една от най-популярните атракции на хълма и до днес.
️През 1995 г. със заповед на Министерството на околната среда от същата година тепето е обявено за защитена територия. Целта е да се опазят редките растителни ендемити (като пловдивското коило) и характерният скален ландшафт от ново застрояване и човешка намеса.
През последните години голямата поляна в подножието на хълма бе обособена като постоянна зона за фестивали. Мястото е домакин на мащабни културни събития, концерти на открито (като Plovdiv Food Park и Festival Shake That Хълм) и занаятчийски базари, което го прави едно от най-живите социални пространства в съвременен Пловдив. През последния уикенд тепето отново гъмжеше от хора, но малцина отидоха до разположената под южния склон поляна, където тийнейджърите пребиха до смърт Георги Кузев./марица