Поклонници с ултракъси панталонки, поли и сатанински езически татуировки се кланяха вчера пред чудотворната Мироточива икона на Богородица, гостуваща в България от далечен Хавай. Православни християнки, сложили дори забрадки в столичния храм „Света Неделя“, цъкаха с език, чудейки се дали някои от миряните въобще бяха чували думата дрескод или подходящо за храма облекло.
Във вторник по обяд един от свещениците, контролиращи поклонението, едва смогваше да възпира Евите да целуват иконата с начервените си устни. Други току пред нея триеха багрилата си с носни кърпички. Адамовци също напираха да пипат и мляскат православната светиня. Стъклото й бе замъглено и човек се чудеше дали е от чудодейно бликащото миро или е от безспирното лигавене. „Моля ви се, иконата не се пипа, не се целува, покланяте й се и си тръгвате максимално бързо“, инструктираше отчето всеки втори поклонник предвид огромното множество, чакащо своя ред на жегата отвън. Преди това той раздаваше напълно безплатно малко хартиено копие на чудотворната икона и тампонче, попило няколко капки от мирото й.
"Ама, моля ви се, не изкушавайте опашката, като стоите отвъд въжетата", хокаше служителка на катедралата една госпожа. Въпреки че тя самата изсушаваше с прозрачната си рокля, от която надничаха сутиен и гащи.
Според установения ред пред опашката с предимство се допускаха болни, сакати и майки с деца. Така дама с къса пола до дупето и ботокс в устните пререди цялата опашка, защото бе с ученик. На левия й крак високо се мяркаше източна татуировка, призоваваща незнайно кой Бог. За щастие сякаш, за да има баланс, по същото правило млада майка, носеща на ръце болното си 3-годишно детенце, успя да го допре до Хавайската Богородица. Ала в суматохата не получи полагащите й се тампонче с миро и иконка. Седна жената отстрани и започна да се моли. После стана и се засуети, чакайки чудо. В този момент край нея случайно мина едно момче, което помагаше на духовниците. То тъкмо им носеше още дузина от иконките и памучетата за раздаване. Младата жена успя да си изпроси един комплект от него и изпълнена с надежда напусна храма.
Прекалено дългите молитви пред чудотворната икона изнервяха всички. Затова, който се застоеше повече от 3 секунди, бе подканян да си тръгва. Към 13 часа градусите на слънцето минаха сигурно 45, а опашката стигаше до Съдебната палата. Дали заради жегата на никого не му се говореше. Хората гледаха навъсено, сякаш поклонението бе апокрифно или във времената на раннохристиянските гонения в Рим. „Не ми се дават интервюта, излязох за малко от работа, ама няма да мога да мина“, ядосваше се млад господин, който се падаше последен в 300 метровата редичка.телеграф