Имаме нова власт. Месийна. 131-каратова. На изборите обра гласовете. Получи надеждите на хората. „А, тия не са като ония! Вижте само какви честни сини очи имат!”, хвалеха ги, пускайки си бюлетината. Заслепени. Опиянени.
Имаше и виждащи кое е черно, кое бяло. Трезви. „Властта и опозицията ще си таковат майката публично. Пак ще се разберат обаче. Зад гърба на народа!", предричат те.


Динко ПЕТКОВ

И взелите властта, и оказалите се опозиция ги командват от вън. Едните повече се прегъват пред САЩ. Другите гледат в очите Урсулката. Все са одупени. Гушнали се със Зеленски. Подвикващи от разстояние на Путин: „Ну, погоди!”.
Бюджетът на новите бил за боклука. Обирджийски. Антинароден. Аджамийски. Негодува Опозицията.
Присмяла се обаче хърбел на щърбел.
„Прогресивни” и „Статуквени”. Ще се ритат по кокалчетата, ще ви вадят кирливите ризи, Ще си обменят каруцарски благословия.
А тихомълком се спазаряват.
За парчетата от баницата.
За кога да си затварят очите.
За тлъстите комисионни.
За мирното съвместно съществуване.
Какво да казват пред „големите братя” и обратно – какво на ЕС.
Не се разписват на минимална заплата. Вдигат си ги както им и угодно. Оплаквайки си: „Ох, как ще свързваме двата края – замразихме си заплатите!”. Не карат на пикливите пенсии. Не се лекуват, пиейки с шепи аспирин. Приемат ги само в Правителствена болница. В една стая, легло до легло – и властта, и опозицията.
Така е до нови избори. Тогава пак ще се хванат за гушите. Едни ги изкарват близки на Дявола. Други ще твърдят, че са от рода на Малката Русалка.
А народецът?
Знае си: Как да е роптае, но да е с преклонена главица, вечер от диванчето в хола мисли за революция. Денем си надява хобота.
Прикован на безнадеждността, мъкне си кръста. А по Великден обнадежден: „А, и ние все ще възкръснем!”.
А православната църка със Светия синод от пастирите-владици къде е? Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе!?