Доскорошният капитан на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев сложи край на дългогодишната си кариера след края на миналия сезон, когато "смърфовете" паднаха от ЦСКА във финала за Sesame Купа на България.
"Не съм спрял тренировки, гледам да поддържам форма. Действам по нещата, които не ми бяха приоритет, докато бях футболист. Не се чувствам като в небрано лозе, както биха казали доста от колегите, когато приключат с футбола. Фактът, че започнах подготовка, не означаваше, че задължително ще остана.
След контузията септември се опитах да вляза без операция, не стана. От септември играя с болки - инжекции, противовъзпалителни. Който е играл с тези проблеми, знае как не ти позволяват да бъдеш пълноценен. Можех да поиграя още, но реших да сложа себе си и здравето си на първо място. Мисля, че решението ми е добре обмислено, не е импулсивно. Решението е изцяло мое, човек от клуба държеше да остана поне до зимата. Взех го в първите дни след началото на подготовката. След като отпразнувахме вековния юбилей, решихме, че трябва да излезем с официално изявление. Колебаех се, но в общи линии нещата отиваха към това мое решение. Директор? На този етап нямам такива намерения. При сегашното управление, случващото се в Локомотив, бих бил полезен - точно в този момент.
Трябва да сме благодарни на боговете, че са пратили Христо Бонев в Локомотив (Пловдив). И на 200-годишнината ще се говори за него. Чичо ми постоянно ми е говорил за него. Когато растят се възхищавах на Зидан и Феномена, казваше ми, че Бонев не е отстъпвал на Зидан. През 2000 г. ме награди на детски турнир, финалът беше срещу Ботев, победихме с дузпи, имаше чиста детска радост. Когато ме награди видях какво означава Локомотив за него и какво означава той за клуба. Ако сърцето ти е черно-бяло, това е докрая на живота ти.
"Никой не може да отнеме на Крушарски, че с него като президент постигнахме едни от най-големите успехи, но в дадени моменти някои неща не ги одобрявам или не съм бил съгласен. Чувствал съм понякога, че не съм получавал това отношение, което заслужавам от него. Преживели сме толкова неща с него, а не получих едно телефонно обаждане от него, след като сложих края на кариерата. Когато бях зачеркнат при Сергей Алеников също имаше такива моменти, че не получих необходимото отношение. Не съм толкова чувствителен човек, но ги преживявам някои неща вътрешно. Не смятам, че не съм го заслужил като човек, дал много на клуба. Казвам нещата, както ги чувствам", обясни пред Спортал локолегендата..