Честотата на заболеваемостта от рак на дебелото черво сред хората под 50-годишна възраст в България нараства с притеснителните 3% на година. Тази тревожна тенденция изцяло отразява и глобалните процеси в световното здравеопазване. „Тенденцията определено е за подмладяване на заболяването”, алармира началникът на Клиниката по гастроентерология на ВМА проф. Крум Кацаров в ефира на Нова. Коментарът му бе направен по повод предстоящия 16-и интерактивен медицински симпозиум „Булендо“.
Водещият специалист поясни, че ракът на дебелото черво се нарежда на трето място по честота сред всички злокачествени процеси и остава втората водеща причина за смъртност от онкологични заболявания. По принцип пикът на коварната болест се наблюдава след петата декада от живота – около 65-годишна възраст, но у нас границата пада все по-ниско. В същото време страната ни продължава сериозно да изостава в превенцията. България все още няма приета и действаща национална скринингова програма, въпреки че според проф. Кацаров проектът за нея е почти напълно изчистен от експертите. Липсата на организиран държавен скрининг е и основната причина смъртността от това заболяване в Източна Европа да е драстично по-висока в сравнение със Западна Европа, където тези защитни програми функционират успешно от десетилетия.
Според началника на гастроентерологията във ВМА, една добре структурирана скринингова програма у нас трябва да обхване хората над 45- или 50-годишна възраст. Тя се базира на изключително лесни стъпки:
Извършване на т.нар. окултен тест – изключително проста фекална проба за скрито кървене, която може да се направи лесно;
Задължително редовно изследване при наличие на фамилна обремененост – когато в семейството има регистрирани пациенти с полипи или злокачествени заболявания.
„Той и затова се нарича тихият убиец, защото когато даде симптоми, обикновено вече е късно“, напомня проф. Крум Кацаров.