Днес е 2 юни. Денят на Христо Ботьов. Венци, патетични речи, тържествени проверки -зари. Без манифестациите, както навремето отбелязвахме Девети септември и 7 ноември. А челни места заемат все свързани с властта. Така стоят, сякаш те са били в четата на воеводата.
Динко ПЕТКОВ
2 юни трябва да е най-мрачният, най-черния, най-траурния ден у нас. Пак заради Ботьов и жертвалите се за България. Това не е празник. Помен е. Всенароден.
Още от деца ни учеха колко бил славен ботьовият път от Козлодуй до Околчица. Как слязъл от кораба „Радецки” и най-напред целунал българската земя. И с извадена сабя тръгнал да освобождава България.
Не ни казваха, обаче, че е очаквал да го посрещнат въоръжени българи, вдигнали се на въстание. Така щяло да е, твърдели му още в Браила. Посрещнали го няколко крави, крякащи дунавски патици и малки воловарчета. Нито един въстанал.
Така било през целия път на Ботьов и четниците му. От години популистки учиха най-въодушевените от подвига им българи, сред които учениците са най-много, преди всеки 2 юни да правят поход по същите стъпки на Ботьовата чета. С патриотично възклицаващи, интервюирани колко горди се чувстват.
Не знаят, милите, че това всъщност е била Ботьовата Голгота. Помъкнал кръста на огромното разочарование от овчедушния народец.
Очаквал въоръжени нашенци, нетраещи вече робията. Не видял дори и един. За такива ли дядо Петко Каравелов казва: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат."
Срещнали един чобанин от този „измъчен, опозоряван, заробен” народ. Съгласява се да им даде 15 агнета. Но само ако ги платят. Дали му три наполеона. Агнетата останали неизядени. А Ботьов ЗАПЛАКАЛ.
От учебниците сме учили, че според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. Един от тях е Врачански, с главен апостол Стоян Заимов и помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков.
През есента на 1875 г. Стоян Заимов, който бил завършил педагогически курс в Пловдив, се среща с Ботьов и други видни дейци и ги уверява в готовността на Враца да въстане. След Освобождението доживял до дълбока старост; бил виден общественик, журналист и министър на просвещението.
За да осигурят финансиране и за да въоръжат революционерите, врачани закупуват голямо количество лой и пастърма. Трябвало да бъдат продадени в Румъния за 13 000 златни франка. Какво се е случило с тези жълтици!? Изследователи твърдят, че били поделени между Стоян Заимов и Никола Обретенов. Вярно ли е, не е ли – още спорят.
БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботьов, да подпомогне на въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността ѝ наброява 205 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски, който бил с чин подпоручик от руската армия. Ботьов известява телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.
От Козлодуй четата се движи през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. Към с. Баница е пресрещната от башибозук и черкези. Оттегля се към височината Милин камък. Завързва се сражение, в което се присъединяват две роти турски редовни войски с две оръдия.
Изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Стоян Заимов в това време се е криел на един таван. Не успява да вдигне въстание в града. А според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.
Призори четата достига връх Таушаница. Там ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод , башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините , сред които и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал. Ботьов, заедно с щаба, се събират около една скала. В това време от единичен изстрел войводата пада убит. Стрелял черкезин. Улучва го в челото му. Това е записано в учебниците.
Според пловдивския изследовател на историята Иван Тренев Ботьов се е отделил сам в една пещера. Отчаян и разочарован. Така го заварил Никола Обретенов, синът на баба Тонка. Тренев е категоричен, че именно той е гръмнал войводата – в гръб. Преди да умре се изповядва пред свещеник, че той е убиецът. На четниците, които го попитали къде им е войводата, отвърнал, че е тръгнал напред. След Освобождението опитва да омаскари Ботьов, твърдейки, че искал да изостави четата и само с щаба да отидат в Сърбия. Все още не се знае къде са мощите на поета-революционер.
Не съм историк и не ми е работа да изследвам каква е истината за смъртта на Ботьов. Достатъчно ми е да знам, че той е бил потресен от съдбата на четата си. Чувствал се самотен и окаян. Измамен.
Обявиха, че тази година в тъй наречения поход По стъпките на Ботьовата чета, участват над 2000 човека. Сред тях и ученици от Пловдив. Редно беше да им се обясни, че всъщност вървят по стъпките на Ботьовата Голгота.
Време е да се промени и отбелязването на 2 юни. Без тържества. Да се смята за черния ден на България. А скупчените пред паметниците му представители на властта, които се държат все едно те са пазители на Ботьовите завети, по-добре да не бъдат в официални костюми. А облечени в четнически дрехи. Да внушават, че са от Ботьовата чета.
Вместо пък воя на градските сирени, като при стихийно бедствие, да се чува траурният звън на църковните камбани. Подобно на Разпети петък.